Правителството определи неотдавна нов праг на бедност в България. Досега за бедни се считаха тези, които имат доходи до 211 лева на месец, а отсега такива ще бъдат онези, които са под 236 лева месечно.

Междувременно бюджетът за следващата година беше внесен в Народното събрание, а правителството, синдикатите и други заинтересовани водят активна дискусия дали догодина (и откога) да бъдат увеличени най-ниските пенсии – тези до 200 лева. Според министъра на труда и социалната политика това засяга 1,2 милиона души от общо 2,2 милиона пенсионери.

Значи повече от 1 милион души в България имат доходи, които са под официалния праг на бедността – те трябва да живеят с под 200 лева на месец. Най-ниската пенсия е 136 лева, т.е., има хора, и то не малко, които са със 100 лева под сметнатия от държавата минимум.

“Светът се е фокусирал върху банковите и фискалните пакети, но не бива да забравяме, че бедните хора в развиващите се страни са много по-застрашени в случай на икономически срив“, заяви неотдавна президентът на Световната банка Робърт Зелик.

При представянето на бюджета в Народното събрание финансовият министър Симеон Дянков заяви, че финансовата стабилност е “в основата на националната сигурност и все по-важен фактор в Европа”. Това е така, обаче както казва и Робърт Зелик, елемент на финансовата стабилност са не само “банковите и фискалните пакети”, а и доходите на обикновените хора.

Не може да бъде постигната истинска финансова (и не само) стабилност, ако множество хора живеят под официалния праг на бедността. Това създава постоянно напрежение, демотивира хората и като цяло е бомба за закъснител за цялото общество.

Повечето държави в Европейския съюз определят праг на бедност и водят политика, която гарантира възнаграждения над този праг – било от работна заплата, било от пенсия.

В Испания например прагът на бедност е 628 евро месечно, минималната заплата е 748 евро (по данни от лятото), горе-долу колкото минималната заплата е и средната пенсия. При цени горе-долу като в България, добре, нека са двойно по-високи.

В Гърция със закон е определена минимална пенсия от 480 евро и ако тя не е постигната с трудов стаж, но има навършена пенсионна възраст, се доплаща във вид на социална компенсация. Даже и някои българи, работили по няколко години в Гърция, се възползваха от тези възможности.

Общият подход се води от разбирането, че на хората трябва да бъдат гарантирани поне минималните средства за съществуване, а ако някой работи и е работил повече, съответно получава и повече.

Затова и повечето, ако не и всичките европейски държави, се определят като социални. Пише го и в българската конституция.

Главното предизвикателство, както сега е модерно да се казва, за България сега е да изпълни тази конституционна норма със съдържание.

В случая даже не става дума само за това, че 236 лева са крайно недостатъчни, за да гарантират обикновено оцеляване. А че тези нива на минимални плащания тотално демотивират хората да се трудят, да внасят осигуровки за пенсии и за здраве, да се стремят към пълноценно участие в живота на страната.

Например сегашният размер на пенсиите е главната причина вноските в Националния осигурителен институт хронично да не стигат, за да се покриват плащанията към пенсионерите. Понеже това, което работещи и работодатели виждат, е, че тези вноски в крайна сметка осигуряват една официално призната от държавата бедност. Поне в половината от случаи. И предпочитат плащанията на ръка, сега и веднага вместо да чакат пенсия.

Ако не се положат усилия този омагьосан кръг да бъде разкъсан, ако поне на признаем, че доходите в България не отговарят на каквито и да е било европейски стандарти, каквито и критерии и “фискални пакети” да покрием, ще е все тая.

Няма начин.