"Капитал" е избрал за тема на броя "София такава, каквато може да бъде". Заглавието "Жена до парапета" се отнася за Йорданка Фандъкова. Въпреки почти незабележимата си кампания и липсата на особен блясък тя успя да обясни на софиянци защо трябва да продължи да бъде кмет на София. Нещата не биха могли да вървят по-добре за новия стар кмет на столицата тези дни. Тя бе преизбрана още на първи тур с 53%, събра повече гласове в София от собствената си партия и нейния кандидат за президент, има удобно мнозинство, на което да се опре в общинския съвет. Дори и сега обаче на Фандъкова трудно й се удава да излезе от строго експертния профил, който така добре демонстрира. Ако направим статистика на думите, които използва, най-отгоре ще излезе екип. Фандъкова го повтаря често като парапет, за който здраво се държи, за да не й се налага да прави самостоятелни стъпки. Основният коз срещу нея на всички, които я критикуват - че е подчинена част от екипа на Бойко Борисов, който и като премиер управлява дистанционно София, че й липсва собствена визия или дори потенциал. Въпросът дали е кукла на конци, или съзнателно приема този образ, е само един от многото в края на първия й (половин) мандат и в началото на втория.

На тези избори телевизорът победи хладилника, цитира "24 часа" изявление на президента Георги Първанов. Той направи това заключение вчера на нарочна пресконференция, на която за първи път анализира вота. "Преди 10 години казах, че идеологиите умряха. На тези избори умря политиката", обяви Първанов. ГЕРБ показа мускули, спечелиха не политическите идеи, а тези, които владеят изборната технология, обясни държавният глава. ГЕРБ се превърна в машина за избори, заключи той. Президентът подчерта, че не подценява натиска, но опозицията не е била припозната в достатъчна степен като алтернатива.

Държавата се е отказала напълно от ангажимента си да плаща скъпоструващото лечение на тежко болните, като го е прехвърлила изцяло за сметка на здравно осигурените, пише на първа страница "Сега". Това става ясно от отчета на здравния министър Стефан Константинов пред парламента за какво е похарчен трансферът от 340 млн. лв., който управляващите наредиха здравната каса да направи към МЗ през 2011 г. Така в министерството влязоха пари, набирани от здравни осигуровки, с които по закон могат да се плащат само дейности от здравното осигуряване. Реално осигурените у нас са около 2 милиона души при население от 7 300 000.

Бюджетно пренареждане проследява "Сега". Икономическото застудяване в ЕС е на път да доведе до сериозни промени в и бездруго неясния проектобюджет на България за догодина. Изненадващо вицепремиерът Симеон Дянков обяви в Народното събрание, че заради очертаващата се заплаха от нова рецесия в Европа може да се наложи по-скромна кройка на разчетите за приходите и разходите и поправките може да станат между първо и второ четене на проекта. Въпреки че гръцката криза и проблемите в еврозоната се нагнетяват не от вчера, едва преди седмици финансовото министерство призна, че вече не се надява на над 4% ръст догодина, а очаква само 2.8 процента. Преди дни Дянков издаде, че приходите и разходите в бюджета за 2012 г. всъщност са изчислявани при очакване за едва 1% ръст. А сега, когато проектозаконът вече е в парламента, той обяви, че 0% ръст на БВП за догодина е добър вариант!

"Залагам на карта кариерата си на министър за този проектобюджет. Част от него е и увеличението на стажа за пенсиониране в силовите министерства, и по-справедливото разпределение на субсидиите за земеделие. Ако правителството се поддаде на натиска и прояви слабост, ще покаже, че не е дясно и не е сериозно правителство. Аз нямам място в ляво правителство." Това заяви финансовият министър Симеон Дянков по повод нарастващото напрежение около проектобюджет 2012, посочва "Сега". Полицейските синдикати се обявиха категорично против вдигането на стажа и предупредиха за масово пенсиониране на служители, а зърнопроизводителите чакат позицията на премиера Бойко Борисов по неизпълненото обещание за увеличение на земеделските субсидии от 340 на 570 млн. лв. отпреди изборите, за да решат дали ще стачкуват. Вече се стигна и до отхвърляне на проектобюджета в комисията за контрол на ДАНС заради орязаната с 10 млн. лв. субсидия за агенцията.

Държавата изпадна в европарализа, докато я изритват от ЕС, коментира "Сега". Откакто съществува Евросъюзът, едва ли е виждано по-безгласно, по-безразлично правителство към съдбата на собствената държава в общия европейски дом, пише авторът. След като преди година България получи любезен отказ за чакалнята на еврозоната, след като тази година бе изритана от антрето на Шенгенската зона, вече предстои след още три години тя да придобие през ноември 2014 г. статут на символичен член на ЕС. Това ще стане с влизането в сила на новия механизъм за разпределяне на гласовете в Съвета на ЕС съгласно Лисабонския договор. Той ще даде квалифицирано мнозинство на 17-те от еврозоната ("федерацията") за решения без съгласието на останалите 10 от периферията ("конфедерацията"). Може само да се гадае кога България ще забележи какво се случва с нея и ще даде някакъв знак. Досегашното поведение на премиера Бойко Борисов не показва загриженост. Той мълча, когато Саркози погна българските и румънските цигани, докато цяла Европа се възмущаваше. Самоуспокои се невярващо, когато Франция и Германия се наговориха да го спънат за Шенген. Ръкопляска, когато Саркози и Меркел го вкараха в капана "Евро+", за да плаща след време чужди борчове. Сега го изтикват към Босфора и може би ще повярва поне на Ахмед Доган, че обрича България да си търси нейде там вратата към Европа.

Краят на мита за Европа, коментира "Стандарт". Умира ли Европа и по-точно - Европейският съюз? Ако само преди три години някой се бе усъмнил в бляскавите перспективи на единното европространство, биха го сметнали ако не за луд, то за суперпесимист. Днешната реалност обаче надмина и най-мрачните антиутопии. Държавите от Стария континент фалират една след друга със скоростта на бакалници край супермаркет, заплашвайки съществуването не само на еврото, но и на самия ЕС. Мечтата за обединена Европа винаги е възбуждала въображението и болните амбиции на императори и диктатори. Но тази мечта винаги се е оказвала химера. Самата география е формирала тук двата различни типа общество. На юг от Пиренеите, Алпите и Карпатите небето е ясно, лятото дълго, а зимата е кратка и поносимо студена. Там благата се изкарват с по-малко труд. Но това предразполага към сладко бездействие. На Север нещата са други. Насъщният се изкарва трудно в сурови условия, изискващи дисциплина, пестеливост и солидарност. А също и към непрестанно търсене на нови технологии. Които тласкат напред икономиката, вземайки от Юга само рационалното и работещото. Северът повече не може да плаща за мърлявщината и купонджийството на Юга.

През 2012 г. България ще е беднякът отличник на ЕС, отбелязва "Сега". Първите коментари за есенната икономическата прогноза на ЕК подминаха най-важните числа, изводи и очаквания за България. И за нашата страна прогнозата на Брюксел се понижава спрямо пролетния доклад, но все пак се оказва, че най-бедната страна в ЕС ще се нареди сред отличниците през идните две години. Според доклада през 2011 и 2012 г. България ще отбележи най-висок ръст на производителността в целия ЕС. Догодина ще сме в челната петорка по ръст на икономиката и на второ място по най-нисък държавен дълг след Естония, а бюджетният дефицит ще е сред най-ниските. От документа на ЕК се разбира, че България е финансово дисциплинирана държава и вероятно няма да изпадне отново в рецесия през следващите две години. Изводът, който липсва в евродоклада, но се налага логично, е, че България ще си остане най-бедната страна в ЕС и че при тези темпове на развитие десетилетия няма да й стигнат да догони средното за ЕС ниво.

Спечелили сме 4,5 млрд. лв. от членството ни в Европейския съюз, информира "Монитор". Това показва справка на финансовия министър Симеон Дянков за периода от януари 2007 г. до септември тази година, представена вчера в парламента. Това означава, че сме получили повече пари от еврофондовете, отколкото сме внесли в общия бюджет на ЕС. За разглеждания период страната ни е получила около 7,7 млрд. лв., каза финансист номер едно. От тях 2,4 млрд. лв. са дошли от структурните и кохезионните фондове. Други 1,1 млрд. лв. идват от европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и фонда за рибарство. Сумата, която ЕС е платил като директни плащания към земеделските производители е 2,3 млрд. лв. 1,3 млрд. лв. са по линия на предприсъединителните програми, а 600 млн. лева са дошли от инструмента за подпомагане на изпълнението на Шенгенското споразумение.

"Брюксел призна: Европа печели от българските гастарбайтери", акцентира "Труд". Европа само е спечелила от българите и румънците, които са напуснали родните си страни, за да работят в нейната икономика, заяви Еврокомисията в доклад. Заради това еврокомисарят по заетостта и социалните въпроси Ласло Андор призова в петък 10-те членки на ЕС, които все още поддържат ограничения върху пазара на труда, да ги отменят. Българските и румънските гастарбайтери нито са повишили безработицата в приемащите държави, нито са подбили възнагражденията на местните си колеги. Нещо повече, в доклада на ЕК се сочи, че те се отразяват положително на брутния вътрешен продукт на ЕС в дългосрочен план. (БТА)