До 2020 броят на циганите, живеещи в бедност трябва да намалее с 260 000 души. Това е записано в работния вариант на Националната стратегия за интеграция на ромите, която кабинетът трябва да приеме до края на годината.

Друга стратегическа цел е делът на преждевременно напусналите образователната система цигани през 2020 да е 11%, а делът на 30-34 годишните със завършено висше образование - да стигне 36% до 2020 г.

През 2015 г. ще бъде направен междинен анализ на изпълнението на Националната стратегия.

Правителството смята да подобри и здравния статус на циганите. Не е ясно обаче с какви средства и доколко ще се случат мерките, залегнали в стратегията. Записано е само, че финансовото обезпечаване на интеграционните политики и програми ще става чрез средства от държавния бюджет, от Европейските фондове и други източници. Точни разчети обаче няма.

След 2020 година Стратегията ще може да бъде продължена, допълнена или изменена, в зависимост от постигнатите резултати, съществуващите политически, социални и икономически реалности и нови предизвикателства.

По данни на НСИ от преброяването на населението от 2011 г., циганите остават третата по големина етническа група в България. Като цигани са се самоопределили 325 343 души или 4,9% от българските граждани, пише в работния вариант на Националната стратегия.

Според експертите в Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционни въпроси бедността и социалното изключване са причини за ниското качество на жилищната среда в циганските квартали. По данни на НСИ от последното преброяване на населението и жилищата в България, през 2011 г. етническите българи разполагат средно с 23,2 кв.м. жилищна площ на едно лице, при циганите тя е едва 10.6 кв.м.

В момента около една четвърт от циганите (23.5%) разполагат с до 5 кв.м. жилищна площ на лице.

Как се е развила заетостта сред циганското население от соца до днес? По данни от представителното изследване от 1980 г., обхващащо 4 943 лица, заетостта в групата им е била много висока. Заети са били 88% от мъжете и близо 80% от жените в трудоспособна възраст, общо 84% за цялата общност. Тази заетост се запазва до края на 80-те години.

През 1992 г. по данни на НСИ от преброяването едва 47% от циганите в трудоспособна възраст са заети. През 2001 г. делът на заетите цигани спада на 17.9%.

След 2002 г. броят на заетите цигани започва постепенно да се увеличава и през 2007-2008 г. достига до около една трета от трудоспособното население, но пак остава на изключително ниско ниво, а и това увеличение бързо е заместено от нов спад поради глобалната финансова и икономическа криза.

В работния вариант на стратегията е записано, че става дума за спад в постоянната заетост в размер на 37 - 66% в продължение на 21 години.

По данни на НСИ от преброяването на населението от 2011 г., в Кърджалийска област 28.6% от циганите над 20-годишна възраст никога не са посещавали училище, а 20.9% не са завършили началния курс. В Смолянска област положението е дори по-тревожно - 33.1% никога не са посещавали училище, а 19.2% не са завършили начално образование.

Неблагоприятно е положението и в областите Сливен, Ямбол и Плевен. По-лоши от средните за страната са показателите за ромското образование в Бургас, Варна, Добрич, Ловеч, Пловдив, Силистра, Стара Загора и Хасково.

Драматични са данните за здравния статус на циганското население. 12.6% от цялото циганско население в страната, включително децата, е инвалидизирано или страда от тежко хронично заболяване. Специфична особеност при циганите е много ранното настъпване на инвалидизация и масовото хронифициране на заболяванията още в средна възраст.

Една трета от мъжете и две пети от жените на възраст 45-60 години вече са загубили част или изцяло работоспособността си поради лошо здравословно състояние.

Най-често декларираните симптоми, хронични заболявания и страдания, диагностицирани от лекар при възрастните цигани, са: високо кръвно налягане; мигрена и главоболие; артрит и ревматизъм; астма, хронични бронхити, сърдечни заболявания; проблеми, свързани с менопаузата, алергии; висок холестерол, язва на стомаха, проблеми на простатата.

Лошо е здравето и на 10% от децата на възраст до 9 години.