От Освобождението до днес, в България е имало две форми на управление. Първата е монархията. Тя започва с приемането на Търновската Конституция, а първи държавен глава става княз Александър Батенберг. Той управлява шест години, докато през 1886-а година е свален чрез военен преврат. След него на власт идва княз Фердинанд, при чието управление става ясно, че един грешен ход може да коства всичко на цяла една страна.

Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей: „Присвоява си някои права, които има султанът – като например правото да води преговори и да сключва тайни договори, които засягат обаче цяла България. И лошият пример не закъснява – 1913 година, на 16 юни Фердинанд обявява еднолично война на бившите ни съюзници – Сърбия и Черна гора и Гърция.“

След неуспешна Първа световна война, монархическото управление губи популярността си, но продължава при Борис III.

„Борис бавно и трудно набира „клиентела“, имайте предвид, че министър-председатели като Александър Стамболийски и Александър Цанков са правили същото, което и Стамболов – заплашвайки го с детронация, са му хвърляли книжата да ги подписва и той ги е подписвал“.

Втората форма на управление е републиката – началото й, поне формално, е поставено през 1946 година след референдум за отмяна на монархията. Тогава на власт идва комунистическата партия, която в продължение на 44 години управлява страната.

„Трудно може да се окачестви управлението на комунистическата партия след 1946 г. като република. Формално имаме всички институции, които има една република – народно събрание, нещо като президент – председател на Народния съвет се наричаше тогава, министър-председател, но на практика властта беше в ръцете на генералния секретар на комунистическата партия.“

Първият демократично избран президент, Желю Желев, поема поста си през 1990 година.

„Четиринайсет са правомощията на президента и те са от рода на това да подписва укази за помилване, укази за вече готовото българско гражданство, които други институции са подготвили. (...) Всички признават, че това е най-голямата грешка – че президент, избиран от народа е лишен от всякакви функции, освен представителни.“

През последните 22 години България е имала трима президенти. На 30 октомври ще научим името и на четвъртия държавен глава.