Първият победител на местните избори във Варненско е ясен – това е кметицата на варненското село Казашко. Гергана Иванова бе единственият кандидат за поста. Тя ще бъде кмет на село Казашко за четвърти мандат.

Гергана Иванова е израснала край Варненското езеро, където староверци казаци основали своето село Казашко в далечното минало. И дълго време то е било затворена територия за друговерци и другоселци. Тя е първата жена, пробила блокадата на предразсъдъците. През 1949 г. Живка Григорова се омъжила за казака Корней и така повлякла крак за отварянето на местната селска общност. Година по-късно тук се заселват няколко български семейства, водени от дядото на Гергана, които идват от търновските села. Дядо й Георги бил водач на българската общност. Прадядовците й пък били свещеници - поп Михаил бил духовният водач на селяните от някогашния им дом - Горско ново село, Търновско, а другият, поп Добри, повел българите от Мала Азия към България след Освобождението. В семейството на свещеници и водачи крушата не пада по-далече от корена. Затова дедите й са пример за Гергана в живота.

Щом се обърне назад, 35-годишната жена казва, че е живяла щастливо. Защото казаците не са общност или религия. Те са свободни хора. "Казачеството е състояние на духа и това ме изпълва с радост, защото съм част от тях", казва кметицата. Като дете мечтаела да стане учителка, но не й било писано. Учи във Варна моден дизайн и навремето сама си шиела дрехите. И сега изглежда като манекенка, излязла от модни списания и колекции. След това тръгва след мечтата си и завършва начална педагогика и дефектология в Пловдивския университет. И когато мисли, че е близо до реализацията си, през 1994 г. се налага да започне работа в кметството. През 1999 г. местните казаци я убедили да се кандидатира за кмет и я избрали. 400-те жители на Казашко я избраха за четвърти мандат.

Казашко

е основано през 1905 от потомствени казаци, които пожелали да запазят старохристиянските си възгледи. На път от Турция, където първо се установили част от тях, към Румъния, където и до днес живеят 150 000 казаци, те спрели на брега на Варненското езеро и останали тук. Наричат ги липованци, защото иконите им били нарисувани върху липови дъски. Според друга версия там, откъдето тръгнали, имало река Липовка. Стари икони и свещени книги, които някога казаците знаели наизуст, се пазят днес в църквата Покров на Света Богородица.