Филмът на Камен Калев „Островът” предизвика противоречиви коментари сред кинокритиката, присъстваща на фестивала на българското игрално кино „Златна роза” във Варна. Първата му официална прожекция в България снощи премина в препълнена зала и дори правостоящи, но за съжаление без представители на творческия екип. Спорът за кинематографичните достойнства на продукцията с участието на двама чужденци в главните роли – Летисия Каста и Туре Линдхарт – се разгоря по време на последната дискусия в рамките на фестивала тази сутрин между театроведа Сия Папазова и кинокритика Александър Донев. Като цяло сред присъстващите надделя мнението, че при Камен Калев се е проявил синдромът на втория филм. Мнозина споделиха мнение, че след възхитителния дебют на режисьора с „Източни пиеси” сега „Островът”, който все пак взе наградата за операторско майсторство на Юлиан Атанасов, се е оказал под очакванията им. Един успех не може да е индулгенция за всичко останало, коментира например проф. Боян Биолчев. По друг повод по-късно писателят отбеляза, че синдромът самооценка е национална проказа. По време на кратката, но и съдържателна дискусия в кафе-театъра на Фестивалния и конгресен център бяха засегнати и други актуални за родното кино проблеми. Така например бившият ректор на Софийския университет коментира още, че обликът на актьорското присъствие категорично е променен, но също така според него в момента съществува известен дефицит на драматургия. Неговата колега проф. Вера Найденова бе по-оптимистично настроена, като каза, че е свидетел на кинематографична новост, и че във Варна е доловила неща, които не се срещат често и на големите фестивали по света. Страхувам се, че не можем достатъчно добре да разберем и да усетим тази новост, добави проф. Найденова. Различни гледни точки се чуха и по отношение на финансовите средства, които държавата отделя за кино. Така например режисьорът Стефан Командарев и критикът Божидар Манов защитиха позицията, че липсва национална стратегия за финансиране и че не може да се разчита само на независими продукции. И тук Вера Найденова бе малко встрани от вечно оплаквателната поза, като каза, че има опасност отново да се стигне до крайности и да се лежи само на държавните пари. Моят опит в това отношение подсказва, че в нещо сме нарушили пропорциите, каза за пореден път проф. Найденова и даде пример с независимия унгарски режисьор Миклош Янчо. Дебатите засегнаха и теми, свързани с лошата дикция на младите актьори, но и най-вече с вечния проблем на лошия звук в българското кино като цяло. За разлика от миналата година, когато 29-ата „Златна роза” започна със скандалното, но и не съвсем истинско, напускане на фестивала от страна на 30-ина творци, протестиращи срещу намаляването на парите за кино, сега той завърши с една стегната и съдържателна в много отношения дискусия от страна на критиката. Нека не пропуснем обаче, че за истинската фестивална атмосфера край морето тази година допринесоха както винопроизводителите от „Домейн Бояр”, така и Мол Варна, където в продължение на няколко дни варненци и гости на града се срещнаха с любими свои герои от малкия екран.