Държавата буквално е дарила парцел на пристанище Варна-запад на частник през 2003 г. по време на кабинета на НДСВ, научи “Народно дело”. Досега обаче скандалът бил покрит. В още по-далечната 1999 г. се взима, макар и доста спорно, решение държавният оператор “Пристанище Варна” да се включи в наскоро основаното дружество между германската “Ойлтанкинг имонд” и “Юнион миниер пирдоп мед”. Възраженията на здравомислещите хора по онова време са, че предвиденото внасяне на апортна вноска ще противоречи на закона. Фирмата обаче става факт и срещу своите 482 акции държавният пристанищен оператор придобива 27,5% от капитала й. В него се наливат куп държавни активи, сред които и 60 000 кв.м земя в границите на терминал Варна-запад, помпена станция, оперативно-битова сграда и навес. Те са оценени на 481 000 лв. Като парична вноска операторът внася и още 1000 лв.

Пристанището обаче много бързо губи дела си в новото предприятие, след като съдружниците му решават да вдигнат капитала. Това става още през 2003 г. Тогава са емитирани 3690 нови акции всяка с номинал от 1000 лв. На заседание общото събрание взело решение за увеличението, а представител на пристанище Варна не присъства. Чрез факс ръководството му заявява, че счита заседанието за неправилно свикано и затова няма да участва в него. Въпреки че получава покана да запише полагащия им се дял от новата емисия, държавното дружество не го прави и така той се поема от съдружника “Ойлтанкинг имонд Б.В.”. “Имаше решение на тогавашното правителство, че няма да се участва”, поясни изпълнителният директор на пристанище Варна кап. Данаил Папазов. Така капиталът на “Ойлтанкинг България” става 5,4 млн. лв., а делът на порта в него пада на 9%. Тази сума обаче се задържа много за кратко. Две години след увеличението - през 2005 г., ръководството на “Ойлтанкинг България” решава, че капиталът е прекалено голям и ще намали номиналната стойност на акциите. Така от 1000 лв. всяка от тях вече се оценява на 350 лв. Разликата до 1000 лв. се изплаща като парична сума на акционерите. По информация на “Народно дело” преди няколко месеца в Министерството на транспорта толкова се притеснили от това, че позициите в “Ойлтанкинг България”, а с тях и земите на терминала са загубени, и за кратко започнали трескаво да мислят ходове как те да се върнат. Кроежите обаче бързо се покрили с нафталин.