Само за няколко години археологически проучвания, праисторическият солодобивен център Провадия-Солницата се превърнаха в един от символите на балканската праистория, в едно от знаковите места на първата европейска цивилизация. Това заяви за Радио „Фокус” – Варна проф. Васил Николов, ръководител на екипа, извършващ разкопките край Провадия. По неговите думи, визитната картичка на Провадия-Солницата определя този археологически обект като най-ранния в Европа център за производство на сол – началото му датира от неолита - от 5 500 г. пр. Христа, но производството продължава и през халколита - до 4 200 г. пр. Христа. Скоро след започване на проучванията през 2005 г. е било констатирано, че богатствата на Варненския халколитен некропол, които включват и най-старите в света златни предмети, са натрупани в резултат на търговията с провадийската сол. Тази хипотеза получи пълно потвърждение от най-добрите европейски специалисти в областта на праисторията, посочи проф. Николов. Резултатите от приключващия двумесечен археологически сезон значително са надхварлили очакванията на екипа. Провадия-Солницата се е очертал като проспериращ икономически и религиозен център през късната праистория, с мащаби, които са особено значими през каменно-медната епоха – петото хилядолетие преди Христа. Преди няколко години са били открити каменни бастиони, които са защитавали входа на укрепеното селище. През тази година на срещуположната страна на селището са открити части от три каменни стени, които са заграждали постепенно разширяващото се селище. „Продължилите през последните два месеца разкопки на солодобивния комплекс очертаха грандиозните размери на най-древната фабрика за сол в Европа, а вероятно и в света. Установени са нови халколитни вкопани съоръжения за изваряване на разсол, които са давали до 5 тона сол само при едно зареждане”, посочи още проф. Николов.