Легендата разказва, че някога, неизвестно кога, самурай полегнал да си почине под сенчесто дърво. Към него се приближила странна безопашата котка и го подканила да я последва. Самураят, естествено, бил заинтригуван и тръгнал след животното. И щом се отдалечил от дървото, то било изпепелено от мълния, която се стоварила върху него. Спасеният самурай толкова се впечатлил от случката, че построил храм, станал монах и започнал да устройва церемонни в чест на същата тази котка, която го спасила от смърт.

При друг случай настоятелят на беден японски храм приютил бездомна и безопашата котка. За да се отблагодари, писаната застанала пред вратата и заела поза на просякиня. Тя събудила умилението на велможа, който дарил на храма много пари. Така бедният храм забогатял, а в чест на писаната в него редовно почнали да се провеждат тържествени религиозни служби. Така в Япония са появила манекинеко -малка скулптура на котка с вдигната лапа. Днес тя е толкова популярна, колкото сушито и сашимито. Защото манекинеко носи късмет и богатство на всеки, който я постави в дома си. Затова японският бобтейл, или безопашата котка, се ползва със световна известност. Според една версия тя се появила в Страната на изгряващото слънце дори по-рано от самите японци, или поне преди две-три хилядолетия. Късоопашатките бродили по родните острови и изключително рядко напускали „дома си”. Затова се съхранили като порода.

Външността им е характерна. Очарователната писана не е голяма, има блестяща гъста козина. Задните є лапи са издължени със стърчащи нокти и много напомня на дребен рис. Опашката е подобна на хризантема или късо пухче като това на фокстериер, но с дължина до 4 см. Окраската на японския бобтейл може да бъде всякаква, само не сиамска и абисинска. Но фирменият колорит на японците е трицветен рижаво, бяло и черно. Смята се, че именно котки с тези разцветки стават модели за скулптурите на манекинеко и именно те са способни да обезпечат дома с най-много късмет и богатство.

На вид дребни и крехки, в действителност бобтейлите се отличават с невероятна сила, ловкост и решителен характер. Не случайно в Япония според слуховете те били използвани за лов на фазани. И още казват, че някои самураи ги смятат за свое тайно оръжие – бобтейлите безстрашно нападали враговете на своите стопани. Те изглежда пренесли бойните си качества през вековете и до днес. Легендите разказват, че веднъж вилата на стопанина на чифт бобтейли станала обект на грабеж. У дома били само малките котки и крадецът лекомислено решил да ги пренебрегне. И сбъркал. Когато стопанинът се върнал, той открил разбитата врата на вилата, опръсканите с кръв стени и двата напълно доволни от себе си и съвършено здрави японски бобтейла. Изподрасканият и изпохапан грабител позорно избягал – котките влезли в ролята на сериозен стражеви пес. Впрочем тази порода до голяма степен може да замени кучето – писаните с удоволствие и по собствена инициатива носят пантофите и вестника на своя стопанин.

И още: с японските бобтейли човек може да се разхожда навън без повод – те бягат в кръг около стопанина и охотно откликват на всяко повикване, при това добре знаят и помнят името си. Те лесно могат да се научат да изпълняват командите „редом” и дори „на място” – с един -два урока и умният бобтейл ще започне да изпълнява нарежданията с усърдието на овчарка.