Невиждано нашествие от иманяри заля плажа в края на сезона. Край морето буквално гъмжи от търсачи на съкровища, а една от причините за бума е безработицата.

Най-голяма част от новобранците, преминали в бранша, са хора, останали без препитание, решили да изпробват късмета си, за да вържат двата края, докато стоят на борсата.

Напливът от безработни не се нрави на „професионалистите”

които хем се дразнят от новопоявилата се конкуренция, хем гледат на нея с насмешка. „Какви конкуренти са ни тези новите? Те нищо не разбират от този бизнес. За тази работа ти трябва качествен металотърсач, а той струва хиляди. Тези момчета ги гледам, тръгнали по плажа с фенерчета и копват тук-там. Така не става”, коментират ветерани в занаята.

Златното време за плажните иманяри е периодът от края на август до късна есен. Щом потокът от туристи секне, те запретват ръкави и грабват металотърсачите, за да търсят изгубени от летовниците златни накити. За добър удар се смята намирането на тежък мъжки ланец или скъп златен часовник, но подобни находки са рядкост. Най-често откриват дамски пръстени, гривни, обеци и колиета, като повечето съкровища се оказват евтини ламарини. Когато металотърсачът “засече” находка, никой не знае какво се крие под пясъка. Откривателят трябва да разкопае пясъка

и да го прерови сантиметър по сантиметър

за да намери “нещото”. Най-опитните си носят специални сита, с които пресяват изровения пясък, за да не пропуснат дори прашинка. “Не е толкова просто, както изглежда. Това си е сериозна работа, и то доста тежка. Ако някой си мисли, че ей сега тръгва с металотърсача и за два часа намира едно кило злато, много се лъже. Понякога дни наред обикаляш и ровиш, а намираш само бирени капачки и боклуци. Друг път за пет минути можеш за изкараш прехраната си за цял месец напред. Всичко е въпрос на късмет”, разкрива част от тайните на плажното иманярство 56-годишният Владо. Освен златни бижута туристите често губят и други ценни вещи. Под пясъка лежат часовници, мобилни телефони и дори цифрови фотоапарати. “Хората губят какво ли не. Аз лично съм намирал и часовник, и телефон, но бяха стояли толкова дълго във влажния солен пясък, че никога не проработиха отново”, разказва ветеранът.

Най-често златотърсачите намират изгубени дребни монети. Твърдят, че под пясъка има купища стотинки. Колкото и дребни да са те, задължително ги прибират, за да им носят късмет. Освен всичко останало златотърсачите са и много суеверни. Това е една от причините никога да не се хвалят с печалбите, открити под пясъка.

Излизат на работа в тъмна доба

Иманярите рядко могат да бъдат засечени на “работното им място”, защото излизат “на лов” рано сутрин при изгрев-слънце или преди залеза. “В този занаят има тънкости и неписани правила. Не можеш да хукнеш с металотърсача по обед, когато е пълно с народ. Най-добре е рано сутрин. Тогава плажът е пуст и може да се работи спокойно поне два-три часа”, обяснява 39-годишният Боби. Името, с което се представя, е по-скоро прякор, но в този занаят хората не обичат да излизат много на светло. Интервютата за тях са абсолютно табу, но с много уговорки се съгласяват да повдигнат завесата при гарантирана анонимност. Причината за тази извънредна секретност е, че търсенето и откриването на изгубени ценности си е направо незаконно. Всеки, намерил изгубена вещ, е длъжен да я предаде незабавно в полицията и да уведоми общинските власти. Философията на плажните иманяри обаче е на противоположния полюс. Затова гледат да не се набиват много-много на очи. За доходите на тази категория хора се носят легенди. От ухо на ухо се разказват небивали истории как някой открил портфейл с тлъста пачка долари, а друг “уцелил” обеца, инкрустирана с баснословно скъп диамант. Докъде свършва истината и откъде започва легендата, никой не може да каже. Факт е обаче, че напоследък все повече хора захващат занаята.

“Умни” сандали вместо металотърсачите

През последните години иманярите все по-рядко използват тежките металотърсачи с дълги дръжки. Американско изобретение направи истинска революция в бранша. Дискретният металотърсач представлява чифт летни сандали с миниатюрна гривна, която се прикрепя към глезена на крака. В подметката на едната джапанка е скрита медна бобина, захранвана от батерия, която е маскирана в гривната около глезена. Устройството се задейства с бутон и безпогрешно открива металните предмети, изгубени в пясъка. В България вече почти няма иманяр, който да не се е оборудвал с модерното устройство, което е изключително евтино. Подобен детектор струва от 60 до 100 долара. Цената варива в зависимост от мощността му и какъв е периметърът на действие. Най-евтините варианти откриват предмети на дълбочина до 6 см, а най-скъпите сканират до 50 см под повърхността.