Къде се намира и какво се е случило с първата българска подводница? Тази стара мистерия е напът да бъде разгадана окончателно след експедиция в Черно море южно от Варна миналия месец.

Лодката "Подводник-18" изчезва сякаш безследно след Първата световна война и доскоро за съдбата й имаше само откъслечни спорове, базирани на крайно противоречиви информации, слухове и догадки.

Страниците от военноморската ни история по този въпрос са почти празни, особено след като руснаците отнасят българските архиви в Москва след 9 септември 1944 г.

"Подводник-18" защитава българското крайбрежие по време на Първата световна война, но по силата на Ньойския договор е конфискувана от французите и отведена към Истанбул. Според някои информации именно там е забелязана за последно. По-късни документи пък сочат, че е била нарязана за скрап през 1921 г. във френска военноморска база в Тунис.

90 години по-късно за голяма изненада на всички се оказва, че лодката през цялото време си е била у нас.

Въпреки Ньойския договор и вероломството на френските окупационни сили "Подводник-18" остава завинаги на българска територия.

Преди месец екип водолази на Военноморските сили (ВМС) и двама души от клуба за подводно гмуркане Friends and diving откриват и документират категорични доказателства за нахождението на първата ни подводна лодка, спускайки се на около 30 метра под вода южно от Варна.

"Локацията на обекта не е труднодостъпна и отдавна имаше сведения за него. Смяташе се обаче, че това е някоя от немските подводници, потънали у нас", разказа участник в експедицията.

Екипът, слязъл на дъното, открива наистина подводница немско производство. При огледа върху едно място на корпуса е намерена заводска марка и надпис: Fried. Krupp Aktiengesellschaft Germaniawerft, U.B. 1-8, заводски номер и датата на производство на един от детайлаите - 6 април 1915 г.

Тези данни са неопровержимо доказателство, че това е немската подводница клас UB 1-8, която през 1916 г. е вписана в състава на българския флот като първата подводна лодка в нашата история, останала под наименованието "Подводник-18"

Тя е командвана изцяло от български войници и офицери и има над 30 похода.

С нея по време на войната морските ни сили отбраняват черноморското крайбрежие заедно с още четири германски подводници.

Експерти от Военноморския музей във Варна обясняват, че по време на Първата световна война заводът в Кил, произвел този плавателен съд, е дал на кайзеровия флот повече от 80 такива.

Ако бъде извадена на сушата и реставрирана това ще е единствената музейна подводница от този тип в света.

Точно такава е идеята на началника на ВМС контраадмирал Пламен Манушев. Според него трябва да се създаде инициативен комитет за вдигането на подводницата и превръщането й във военен паметник музей.

Това е най-добрият начин да бъде отдадена почит към достойните дела на българските моряци и загиналите в тази война, смятат от ВМС.

Неоспоримата новина от експедицията на военните и техния кораб "Протеус" миналия месец е, че първата българска подводница е край Варна. Оттук нататък обаче предстои да бъде разнищена още една мистерия.

Защо “Подводник-18” е останал у нас. И как е настъпила гибелта му. Засега има само една версия и тя е разказана преди време пред "Морски вестник" от инж. Антон Беджев - един от пионерите на подводния спорт и създател на първата Подводна инженерна група в България.

Според него през 1919 г. французите вземат подводницата и торпедоносеца "Летящи" и тръгват по море за Франция. Корабът плава напред, а подводницата след него в килватер.

Българският механик на “Подводник-18” обаче замисля кървав план.

Като български патриот той е против отнемането на единствената ни подводна лодка и решава да я унищожи, вместо да я остави в ръцете на френските окупационни сили.

Как точно го е направил обаче, също е спорно. Версия номер едно твърди, че е насочил лодката към минни заграждения, за които знаел от времето на военната си служба. Възможен е и другият вариант - да е заложил предварително взрив в машинното отделение.

Ако въобще историята с механика е вярна, то и в двата случая става въпрос за планирано самоубийство. За съжаление този механик завинаги ще остане анонимен. Както и снимката на подводничаря, с която сайтът "Изгубената България" разполага.

Фотографията със сигурност е на член от екипажа на "Подводник-18", но дали това не е въпросният механик камикадзе, или някой друг от колегите му засега остава загадка.

Инж. Бежев разказва историята за самоубийственият атентат още преди да открият "Подводник-18" и твърди, че я научил от началниците си, докато бил курсант във Военноморското училище през 1944 и 1945 г.

Точно в този период и всички документи са изнесени в Москва, затова единствените свидетелства са разкази на ветерани.

Архивите за "Подводник-18" вероятно са били интересни за руската страна, защото нашата лодка обстрелва основно руските ескадри по време на Първата световна война.

Командващият Руския имперски флот адмирал Колчак използва именно срещу нас първия в света подводен минен заградител "Краб" - специално конструиран за блокиране на подводниците на противника в собствените му флотски бази.

От тези минни заграждения потъват миноносецът "Шумни" и влекачът "Варна".

През цялата си бойна история обаче "Подводник-18" има невероятен късмет и оцелява невредима до края на войната.

Командвана от лейтенант Никола Тодоров и мичман I ранг Иван Вариклечков, лодката е въоръжена с два 450-милиметрови торпедни апарата с 4 торпеда, 38-милиметрово оръдие и картечница.

Подводницата отбранява българското крайбрежие, като атакува вражеските съдове и прикрива десния фланг на освобождаващата Добруджа Трета българска армия.

Заради унищожителните атаки на руските кораби, бомбардиращи Варна и други важни градове, българското Министерство на войната спешно решава да закупи 2 подводници. Така на 25 май 1916 г. върху германската UB 1-8 е издигнат българският трикольор. Втората подводница, за която са отпуснати пари - UB 1-7, потъва преждевременно. По-късно в Германия са поръчани още четири подводници, но обратът на войната и последвалите събития са такива, че България никога не се сдобива с такава военна мощ под вода.

Според историческите справки от онази епоха още през есента на 1915 г. Германия вече е прехвърлила в Черно море 6 подводници от състава на Средиземноморската си флотилия.

Вероятно става дума за една от тези немски подводници. Това решават шефовете във ВМС, когато през лятото на 1977 г. един леководолаз съобщава, че е намерил потънала подводна лодка в северната част на рифа преди Черни нос.

Подалият сигнала леководолаз е инж. Ангелин Георгиев. По-късно той разказва на морския изследовател д-р Траян Траянов подробности от няколкодневното изследване. Техниката през 1977 г. или по-скоро липсата й е основната причина тогавашната експедиция да завърши без успех.

Повече от три десетилетия са нужни, за да се появи нова възможност за изследователите, този път придружена от нужната висококачествена техника.

Когато слиза на дъното заедно с водолазите на флота, запаленият подводен изследовател Владимир Живков от клуба за гмуркане Friends and diving, прави снимки от всички възможни страни на подводницата.

Заради мътната вода корпусът й няма как да бъде обхванат изцяло в кадър. Затова Живков заснема отблизо различни детайли и после прави точна графика на "Подводник-18", върху която налага хванатите отблизо детайли.

Докато я обследват отвсякъде, водолазите установяват, че корпусът на лодката е пречупен на две, а част от него е заровен в тинята. Влизането навътре в тялото на подводницата засега е невъзможно, но от флота са категорични, че след важното откритие изследванията на този обект ще продължат и в бъдеще.

МИНАЛО НЕЗАБРАВИМО

“Подводник-18” е зачислена в списъците на Българския военноморски флот на 25.05.1916 г. По време на Първата световна война успешно защитава черноморското крайбрежие. Действа северно от нос Шабла, откъдето прави опити да атакува руските кораби обстрелващи Варна. Маршрутите на подводната лодка са на север към Калиакра, Мангалия и Кюстенджа, а на юг до Созопол.

На 6 септември 1916 г. “Подводник-18” успява да се промъкне през минните полета в румънското пристанище Кюстенджа и предава по радиото съобщение за разположението на вражеските сили. На връщане българската подводница се разминава без инцидент и като по чудо с две руски подводни лодки.

На 10.09.1916 г., след като атакува руски ескадрен миноносец, в отговор е обстрелвана от катерите, които го ескортират. Шансът отново помага на българските подводничари и те успяват да се измъкнат невредими.

До края на годината подводницата попада осем пъти в минни полета, от които излиза без никакви повреди балогодарение на своя късмет.

На 13 декември 1916 г. появяването на “Подводник-18” принуждава руските кораби, обстрелващи българското крайбрежие, да се оттеглят и така започналата бомбардировка над Балчик е прекратена.

След войната по силата на Ньойския договор на България е забранено да строи и притежава подводници. През февруари 1918 г. “Подводник-18” е предадена на френските окупационни власти, които я интернират в Истанбул. Съгласно някои документи през 1921 г. тя е нарязана за скрап във военноморската база в Бизерта, Тунис, но според друга версия е взривена нарочно от българин. Предполага се, че това се е случило през 1919 г., когато окупационният френски корпус отвежда подводната лодка и торпедоносеца "Летящи". На борда на подводницата е взет български механик. Той обаче е против изземването и затова замисля да взриви лодката още преди да е излязла от български води