Всяко второ дете в България се ражда в извънбрачни съжителства. Все повече двойки живеят без брак и в Европа и САЩ, но дали това не създава рискове за стабилното развитие на децата? - пита Елена Никлева.

Незаконни" - така наричахме някога тези деца. Децата, родени извън юридически скрепеното съжителство между мъж и жена, известно като "брак". Цивилизованият свят преодоля това предмодерно виждане, вече няма "незаконни" деца, всички идват на този свят по един и същи начин, всички имат право на обич и на равен шанс.

Днес повече от половината деца в България се раждат в извънбрачни съжителства, в Съединените щати извънбрачно е всяко четвърто дете, а съжителствата без брак са се увеличили 14 пъти в сравнение със 70-те години. В Германия една трета от ражданията са извънбрачни, което е двукратно увеличение за последните две десетилетия. Само миналата година в страната са се родили близо 700 000 извънбрачни деца. Тази тенденция е валидна за целия ЕС: брачността намалява, оттам и разводите, но определено нараства броят на извънбрачните раждания.

Докато смъртта ни раздели?

Какви рискове носи това за децата? Най-напред: всеки отделен случай, разбира се, е различен. Има родители, които сключват брак, след като вече са родили дете или деца. Много е важно ясно да се диференцира дали става дума за самотна майка, за твърде млада майка, родила още в тийнейджърска възраст, или пък за стабилно съжителства на двама партньори.

Така стигаме и до централния въпрос, който експертите задават: колко стабилно е едно неоформено в брак съжителство? Според американски изследователи, децата, родени в извънбрачно съжителство, са изложени на двукратно по-висок риск да се разпадне връзката между родителите - с всичките икономически, социални и психологически последици от това. Вероятността тези деца да напуснат училище, да развият депресия или да опитат дрога също е два пъти по-висока, отколкото при връстниците им, растящи в брак.

В Съединениите щати регистрират и още едно интересно обстоятелство: по-ниско образованите двойки с по-скромни материални възможности избират извънбрачното съжителство, докато за завършилите колеж и за средната класа бракът все още представлява ценност.

Кое прави обаче една връзка стабилна? Едва ли заклинанията, произнесени по време на църковния или на гражданския ритуал: партньорите да останат заедно в богатство и бедност, в щастие и нещастие, докато смъртта ги раздели. Не, по-скоро тъкмо обратното, твърдят специалистите. Към брак се насочват най-вече хората, които държат един на другиго, които имат сериозни намерения, уважават се, искат да си помагат, да споделят задълженията в живота и да си бъдат верни. Именно в този смисъл бракът остава мяра за стабилността и качеството на връзката. Бракът е свидетелство за зрелостта на двама души и за готовността им да поемат всички семейни задължения.

Как стоят нещата в България?

Невинаги обаче. Има бракове, които се оказват истинска катастрофа за развитието на децата. Бракове, в които върлуват насилие и нищета, в които партньорите абдикират от задълженията си, в които никой не уважава другия. Едно нещо обаче си остава безспорно: децата се нуждаят от стабилното партньорство на родителите си, за да растат психически и физически здрави. Или, ако използвам една метафора: те не четат свидетелството за брак, а гледат всекидневния пример на едни родители, които се подкрепят и уважават.

А какво се случва в България? Все повече деца се раждат в извънбрачни съжителства не поради друго, а явно поради социалните и икономически фактори. Когато обаче двама души не се чувстват материално достатъчно стабилни и независими, за да сключат брак, това е и най-лошата предпоставка да стават родители и да създават деца. Едно е младите да живеят заедно още като "гаджета" - нещо, което беше неприемливо за поколението на техните родители. Друго е обаче, когато се появят деца.

Да си родител е равнозначно на "да носиш отговорност". Да носи отговорност, впрочем, е длъжна и държавата, която все още има тежко наследство с домовете за изоставени деца. България е тъкмо такава държава и трябва да положи специални грижи за насърчаването и развитието на отговорното родителство.