Hай обичам луди, луди жаби,

луди, луди жаби насън...

Помните ли тази весела песньовка от началото на милениума?

Е, обичащият лудите жаби Мирослав Атанасов, но вече не като Мимо, а като Морския възроди групата си "Джанго Зе" и подготвя нов албум с песни в неповторимия си стил. И пак във Варна, където през 1999-а се пръкна "Джанго Зе", а през 2000 г. заподскачаха лудите жаби и веднага станаха хит.

Идеята за групата се ражда в главата на Мирослав, когато е студент втори курс португалска филология в Софийския университет. И толкова го обсебва, че зарязва следването и тръгва по пътя на току-що появилата се група "Уикеда". Но върви по своя си пътечка - реге музика плюс закачливи и пиперливи текстове. В името на групата Мимо вкарва много символи и смисли. Първо, защото в думите джанго и зе преобладават звучните съгласни букви.

Второ, защото "джанго" му звучи и като "джангър" или като звука "джаанг" на китарата.

Трето, Джанго е името на един от най великите китаристи за всички времена - Джанго Райнхард. Той е циганин, истинското му име е Жан Райнхард, по паспорт е французин, роден е в Белгия през 1910-а и умира едва на 43 години от инсулт в парижка болница. На грифа на китарата си свирел само с двапръста и не повтарял нито един акорд. Прави семпла, но омагьосваща музика. Той е главен герой в джипси джаза, колегите му го смятат за извънземен.

И четвърто, Зе е умалително на португалското име Жозе - Зе Роберто, Зе Карлуш и т.н.

Та ето с това дълбоко премислено име на групата, с текстовете, които пише сам, както и с авторската си музика, Мирослав Атанасов започва да търси нещо топло и южняшко. Веселяшка музика в балкански стил, но далече от чалгата. Песни за душата, но без простащини. Парчета, които да звучат лудешки забавно и да излъчват непукизъм.

Бандата става популярна буквално с едно парче - за лудите жаби. Макар че Мимо тогава смята за "дъ бест" песента си "Най-красивата картина" - самият Ерол от "Уикеда" му казал, че го е "хванала" много. През 2001 г. издават първия си албум - "Луди жаби", в който влизат песните "Карамба, Джанго", "Голяма грешка", "Твоята усмивка", "Песента на шофьора" и др.

И когато почитателите им очакват нови хитове, през 2002 г. "Джанго Зе" се разпада. Мирослав Атанасов заминава за Англия, другите се спасяват поеденично. Днес Миро признава, че е емигрирал по чисто финансови причини.

Разбрал какво означава "музикант къща не храни". Почувствал и че е стигнал някакъв професионален таван, който не може да пробие, за да се развива, затова потърсил промяна някаква. Като да е стигнал в седми клас и не може да премине в осми.

Иска да види свят, да чуе нови звуци, да усети различни миризми, да се срещне с интересни хора. Отива в Лондон, където, както повечето българи, започва от нулата. Работи по строежи, разнася пици, бил е куриер с колело...

Но не престава да свири. Никога не го напуска усещането, че талантът му е космически, и иска музикалните му послания да стигнат до повече хора. Непрекъснато се самонаблюдава като насекомо под лупа.

Постоянно търси контакти със свои събратя, защото жаждата за музика, както и енергията му са колосални. Свири с кубинци, ямайци, англичани. Опитват всевъзможни стилове и звучения. Веднъж дори свири в банда, в която участва и барабанистът на исландската певица Бьорк.

С кубинеца Рамсай, роден в небезизвестния квартал Буена виста в Хавана, и аржентинеца Мигуан правят групата Brecha. Освен добър композитор и поет Рамсай свири на акустична китара и пее. Мигуан е на бас китара. Мирослав - соло-китара и вокал. Понеже Мимо на английски звучи кофти - Мимоу, и той го заменя с Морски. Ставаавтор и основен двигател на проекта "Кубински рок", с който възнамеряват да избият рибата в Латинска Америка, да спечелят пари и да станат баровци. Идеята обаче не издържа на напрежението и групата го изоставя при записани половината песни.

Свирят на фестивали в Англия и Ирландия, на частни партита, по клубове, веднъж дори ги канят на Канарските острови. На един концерт ги чува и харесва Анди Стрейндж, продуцирал последния албум на Роби Уилямс, а също и една песен на Джон Ленън. Записва в големи студиа, където са работили "Лед Цепелин" и Грейс Джоунс.

Пак заради нови звуци и мелодии Морски живее няколко години в Индия. Свири на разни инструменти, на някои дори не запомня имената. След як пазарлък със стар индиец си купува бамбукова флейта. Тъкмо се научава да свири добре на нея и на една сватба в България му я стъпкват.

Мирослав говори свободно френски, португалски, испански, руски и английски. Знае песни и на цигански, гръцки и италиански. Чувства се истински волен гражданин на планетата.

На 13 май 2010 г. след 10 години "Джанго Зе" възкръсва във Варна. Със старото име и фронтмен, но с трима нови музиканти: Ивайло Николов-Лаврака - бас, контрабас и вокал; брата на Мирослав Галин Атанасов-Д-р Га - кийборд, акордеон и вокал, и Пламен Пеев-Ламби - ударни и вокал.

Със сериозно обновен европейски двигател лидерът на групата Мирослав Атанасов-Морски се вихри в забъркания от уникалния му талант стил мегаджипси-фънки-реге плюс няколко акорда рок. Песни с много мелодичност и провокативен текст, без грам чалга, фолк и естрада. Акордеонът на Д-р Га внася меланхоличното звучене на шансона, което идеално се връзва с балканските звуци.

Освен това Миро има амбицията да реализира тук проектите, родени под въздействието на мегакултурния лондонски дух - "Джипсиделика" и "Тактика Еклектика". Новата музика на "Джанго зе" трудно се обяснява с думи, тя просто трябва да се слуша. Досега бандата е записала девет песни за бъдещия си албум.

Мирослав Атанасов-Морски беше в България специално за фестивала Spirit of Burgas. В четвъртък отлетя за Англия и на път за летището се отби в редакцията на "24 часа" и направи няколко самопризнания.

Така и не се научил да чете музиката по ноти. Тя му влиза през ушите, но не може да разгадае как става цялата магия. Докато усъвършенства свиренето на китарата си, слуша кларинета на Иво Папазов. Музиката иска пълно себеотдаване.

Не може да обясни като как точно измисля песните си. Понякога тръгва от мелодията, понякога от готовия текст, понякога от една дума само. Когато нещо не върви, го оставя и то узрява само в главата му. Божията искра може отвсякъде да ти светне.

Опитва да прави музика върху стихове на Ботев. Върви трудно, защото още с прочитането им емоционално настръхва целият. Вече е направил пет неща, но не е сигурен дали някога ще ги изпее пред публика, или ще останат само негови си.

Живее в Източен Лондон. Няма постоянен адрес, но има безброй приятели и може да остане при всеки от тях колкото си иска. Бил е още само в Шотландия и Ирландия, но в Лондон се е срещал с толкова много различни хора и има чувството, че е обиколил целия свят.

Футбола обичал като по-млад, сега не ходи на мачове. Не приема превръщането му от красива игра в самозабравил се бизнес. Както и че е изместил религията и обрича много млади хора на безверие и безбожие. Любим футболист му е Зинедин Зидан, стилът на французина излъчва красота и финес.

За българския футбол въобще не иска да говори, защото се бил превърнал в чалга.