Европейската комисия оповести годишния си – пети поред от присъединяването към ЕС – доклад за България. Официално име - Доклад за напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка. От 22 години съм в журналистическия занаят и колко доклади са ми минали пред очите, не е за разказване. Някои хора в Брюксел ще се пенсионират с писане на доклади за България, файда голяма обаче не се вижда.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Всяка година е едно и също – лоша съдебна система, недостатъчни резултати в борбата с престъпността и корупцията и препоръки, препоръки, препоръки. Работа кой знае каква по тези препоръки не се върши, обаче политическата върхушка има два-три дни, в които може да интерпретира брюкселският доклад – всеки от своята камбанария.

Управляващите, то се знае, наблягат на положителното. Има го във всеки доклад, те всичките така започват. “България укрепи Висшия съдебен съвет и усъвършенства правилата за назначаване, професионално обучение, оценяване и повишение на съдиите. Страната предприе стъпки за подобряване на защитата срещу конфликт на интереси. Започната бе реформа на полицейските разследвания и бе взето решение за създаването на специален съд, който да разглежда дела, свързани с организираната престъпност… българското правителство демонстрира трайна политическа воля и ангажимент да продължи стратегията си за провеждането на реформи”, пише в тазгодишното издание.

Опозицията от своя страна окачествява доклада като унищожителен за правителството и нямам спомен някога това да е било иначе.

Реакцията на съдебната система, която е основен обект на критиките, също е стандартна от години насам и общо взето може да се опише накратко така: Абе, вие защо не си гледате работата? Има, разбира се, някои нюанси в зависимост от възпитанието и културата на отделния магистрат, ама общо взето е това.

След три дни всичко отшумява и почваме да чакаме следващия доклад, в който, общо взето, пише пак същото.

И тази година по традиция го отнася най-много правосъдието. От Брюксел пишат, че магистратите не са склонни да си признаят грешките, камо ли да се опитват да ги поправят. Че системата за назначения е далеч от прозрачността и че се промъкват компрометирани, некомпетентни и дори, това само като намек,  корумпирани хора.

За борбата с престъпността мнението на комисията е, че мерак има, но няма резултати. Няма осъдителни присъди, събраните доказателства често не издържат в съда и така нататък болежки, които ние много добре си знаем.

Що се отнася до корупцията, и там всичко е ясно – има обвинения, но правилото е, че обвинените се измъкват с оправдателни присъди.

Във въведението на всеки брюкселски доклад пише, че “от 2007 г. насам чрез МСП се оказва подкрепа и се помага на България да изгради съвременна съдебна система. Понякога механизмът бе оспорван и критикуван от един или друг елемент на този необходим национален консенсус, но понастоящем широко разпространено е мнението, че той допринася за насърчаване на промените в положителна посока”.

Това е класическо брюкселско лицемерие. Пет години вече се пишат тези доклади, а България като цяло не е помръднала нито на сантиметър. Пет години са много време -  за пет години един човек завършва висшето си образование, намира си работа и почва да изкарва пари.

В България обаче времето е спряло. Политическата върхушка му е намерила цаката – вика “да, другари”, “имаме политическа воля”, “ще продължим с усилията за реформите”, а Брюксел от своя страна отчита дейност.

И всичко е наред.

Работата прилича на онези деца, които са си свикнали на боя и той вече не им прави впечатление. Застават чинно, понасят си пердаха, след което – айде пак на двора да вършат бели с хлапетиите.

Няма място за много дълъг анализ, обаче е ясно едно: ключът за напредък в наблюдаваните от Европейската комисия области не е в Брюксел, а тук в България. И понеже тези области – правосъдие, борба с престъпността и корупцията – са изключително държавна работа, задължението да се тури ред е пак на държавата, на политическата власт.

Ясно е какво трябва да се направи, има даже подробно направени планове и програми, просто някой трябва да има нужната решителност да ги направи на дело.

Иначе ще си я караме както досега: доклад, препоръки, доклад, препоръки – до свършека на света.