- Г-жо Живкова, в БСП чакат вашето окончателно решение дали приемате номинацията ви за президент да бъде обсъждана на утрешния пленум и дали сте готова да влезете в битката за първия пост в държавата?

- Искам да благодаря на всички партийни организации в БСП, които издигнаха моята кандидатура. Това са хора, които ме познават, оценяват моите качества и предполагам, че това са причините да ме номинират за президент. Преди близо месец имах разговор с лидера на партията г-н Сергей Станишев. Говорихме дълго. Още тогава изразих пред него желанието ми да не се кандидатирам за президент. Казах му, че нямам амбицията да ставам държавен глава, защото това за мен не е самоцел.

- Станишев опита ли се да промени решението ви?

- Не. Мисля, че разбра моите аргументи. Но все пак си оставихме една отворена врата - да си помисля до пленума и да преценя всичко "за" и "против". Обясних, че трябва да избера дали да върша това, с което в момента се занимавам, дали да развивам бизнеса и фондацията си или да се отдам изцяло на новото амплоа, ако бъда избрана за президент. Приема ли номинацията, аз трябва да се откажа от абсолютно всичко, което до момента съм създала.

- А защо не преотстъпите бизнеса си на човек, на когото имате доверие, а пък вие да го наблюдавате отстрани?

- Когато си създал нещо от нулата и си го изграждал в продължение на 20 години, едно подобно отсъствие за дълго би се отразило зле на развитието му. В бизнеса е така. По конституция аз няма да имам право да развивам фирмата и фондацията си, в които работят много хора. Те разчитат на мен. Няма да ми остава време и за творчество. Това е доста сериозен мотив, които ме кара да се откажа от надпреварата за президент.

- Не е ли твърде егоистично - една партия да ви издига кандидатурата за най-високия пост в държавата, а вие да откажете заради личния си просперитет?

- Не става въпрос само за личния ми просперитет. Това е изключително сериозна крачка, която човек трябва да предприеме, ставайки евентуално президент. Още повече за един творец, какъвто смятам, че съм. Ако някой си мисли, че е много лесно да създаваш мода, много се заблуждава. Модата е изкуство. И затова разбирам защо и Стефан Данаилов се отказа.

- Но като кандидат не е задължително да се разделяте с бизнеса си.

- А ако бъда избрана на Национален съвет на БСП, как след това ще кажа: "Не искам да съм президент, бизнесът ми е по-важен"? По-достойно е хората да бъдат уведомени предварително, че аз избирам да се откажа от това състезание. Имайки предвид годините, в които съм живяла в семейство на държавен глава, за мен са ясни задълженията на човека, който заема този пост. Не случайно казах, че аз вече съм била първа дама. Още веднага след смъртта на майка ми съпровождах дядо по време на много официални посещения. Знам не само официалните правомощия, знам детайлите на този живот. Знам какво е да имаш непрекъснато охрана около себе си, знам ограниченията, които налага този пост.

- И не ви блазни мисълта да влезете отново в тези коридори и кабинети, които познават стъпките на дядо ви?

- Аз съм била там, разберете. Може би затова не ме блазни. Нямам мания за величие. Имам признанието на хората. Даже в един момент може би ще загубя любовта им, ако заема този пост.

- Какъв съвет ви дават дъщерите и съпругът ви?

- Този път не ме подкрепят. Подкрепяха ме, когато два мандата бях народен представител, но сега - не!

- Защо?

- Смятат, че ще им липсвам много. Така, както навремето моята майка ми липсваше заради нейните прекомерни ангажименти.

- Да не би да се притеснявате от компроматна кампания, от изливане на помия върху семейството ви?

- По отношение на мен и на семейството ми помията се излива в продължение на 20 години, от това не се притеснявам. Сигурно ще продължи да се излива. Вече чувам негативни отзвуци от моята номинация. Никой не може да очаква само положителни оценки за себе си.

- А ако беше жив дядо ви, Тодор Живков, какъв съвет би ви дал?

- Предполагам, че щеше да ми каже да приема.

И майка ми щеше да ме подкрепи. Когато взимах решението си, доста си мислех какво биха казали те. Знам, че биха се гордели с мен да бъда президент.

- Съзирате ли някаква игра на съдбата - през юли се навършват 30 години от смъртта на майка ви, през септември - 100 г. от рождението на дядо ви и в същото време вие сте обсъждана за президент? Що за карма е това - един век фамилията Живкови да е на върха на обществения интерес?

- Очевидно тази фамилия е оставила дълбоки следи след себе си с постиженията на държавата в областта на икономиката, културата, на държавното управление, на международните контакти, които България е имала, колкото и те да бъдат отричани от определени среди. Самата номинация за мен е изненада. Две години аз не съм в активната политика, не съм в окото на медиите. Но явно хората оценяват това, което съм направила като народен представител, и със "Знаме на мира", и с активната ми работа в Парламентарната асамблея на съвета на Европа.

- Други пък казват: "Аман от децата на бившата номенклатура, 20 години не можем да се отървем от тях!"

- И това съм чувала. Не може всички да ме харесват, както и не всички ме мразят. За последните 20 г. аз съм си изградила образ, имам положителен имидж в обществото и има хора, които ме обичат.

- Във връзка със 100-годишнината от рождението на Тодор Живков смятате ли, че БСП ще се престраши най-после да даде оценка на неговото управление?

- Мисля, че БСП ще има сили и да даде тази оценка. Вече има предложение да бъде организиран подобен дебат. Въпросът е кога. Годишнината е на 7 септември, а това не е особено добър период, защото хората са още по почивки. Но до края на годината очаквам това да стане.

- От какво най-много беше огорчен Живков в последните си дни?

- Най-много беше огорчен от това, което се случи с него в началото на 90-те години. Огорчен бе заради делата, които му заведоха, за това, че го нарочиха за единствен виновник за случилото се в страната през всичките години от управлението на БКП. Измъчваше го и отношението на определени хора от партията към него. От това много бе огорчен.

- Вероятно имате предвид Луканов?

- И Луканов, и други бивши партийни лидери.

- Какво ви е споделял за Луканов?

- Дядо виждаше в Луканов потенциал, въпреки че е знаел, че е двоен агент. Смяташе, че е умен човек, че има възможности. Разчитал е, че все пак ще бъде коректен към държавата и към партията и затова трябва да бъде издиган в йерархията... А накрая Луканов предаде дядо ми. До последно дядо не очакваше, че той може да бъде предател. Това много го тормозеше.

- Последният ви разговор за политика с Иван Славков?

- Беше преди две години, когато го попитах дали да се кандидатирам за трети път за народен представител. Тогава той ме посъветва да не се отказвам от политиката, защото вече съм се доказала и трябва да продължа. Но аз бях решила да не участвам в изборите.

- Както и сега. Казват, че БСП в момента е като гнездо на оси и че толкова много кандидатури, над 40, отново са извадили на бял свят стаявани противоречия и ежби. Усещате ли това?

- Не го усещам, защото не съм толкова често в БСП. Срещам се с депутати, с дейци на БСП, но тази вътрешнопартийна омраза сякаш не ме докосва така, както, когато навремето бях всеки ден в парламента.

- Паскалев поставя на дневен ред отново лидерския въпрос в БСП. Време ли му е?

- В момента не. Преди важни избори, които трябва да се спечелят, този въпрос не бива да се поставя.

- Вярвате ли, че БСП може да спечели тези избори?

- БСП е най-голямата партия в България, независимо че загуби последните парламентарни избори, тя има структури, които поддържа на добро ниво. Ако те се мобилизират и успеят да убедят електората да гласува за президентската двойка и за кметовете, които са издигнали, биха могли да бъдат спечелени тези избори.

- Има ли нещо, което може да промени решението ви да не се кандидатирате за президент?

- Може би се разделям с шанса си, може би никога повече няма да имам такава възможност, може би носталгията към семейството, към дядо ми също оказва влияние днес, но понякога свободата е по-важна от всичко останало. Аз избирам свободата да творя и да помагам на обществото по друг начин пред възможността да стана президент. Живот и здраве в някой друг живот може би да имам втори шанс.