Комисията за защита от дискриминация проверява инструкция, наследена от социализма, която задължава хора с наследствено заболяване да искат лекарско разрешение, за да се оженят. При съмнение за дермато-венерологични, туберкулозни или психични заболявания кандидат-младоженецът се насочва към районната диспансерна служба, а при съмнение за наследствени заболявания - към медико-генетична консултация, се казва в нея. В документа се подчертава, че „щом специалистът установи диагнозата, го връща на участъковия или цеховия лекар, който дава окончателно заключение за брака”.

Според наредбата, писана през далечната 1985 г. от тогавашното Министерство на народното здраве, при болести, които представляват сериозна опасност за живота или здравето на бъдещото поколение, бракът не се разрешава

Сред тях попадат всички „наследствени заболявания, както и сифилис във всичките му форми до излекуването му“. Според доц. Радка Тинчева, шеф на Клиниката по еднокринология, диабет и генетика, наследствените болести, които застрашават живота на бъдещото поколение, са много и се срещат в един на всеки 5000 човека. Обикновено родителите са носители, но не са болни и научават за увредените си гени чак когато те се проявят при някое от децата им. Предварително обаче никой от бъдещите младоженци не се изследва за тях.

Инструкцията и Семейният кодекс не допускат брак за хората с генетични увреждания, твърди Петър Кичашки, студент по право от столицата. Той е сезирал комисията за защита от дискриминация и на 8 юли тя ще решава ощетени ли са болните хора или не.

Самият Кичашки е с увреждания и смята, че нормативната база създава истински хаос, ако някой сериозно започне да я изпълнява. Той настоява текстовете да се изчистят и да станат недвусмислени. Държавната политика, която ограничава хората с оправданието, че се пази генофондът на населението, е неприемлива, пише в иска си младежът.