Трудовите инспектори обикалят офисите в страната и глобяват шефове от 1500 до 15 000 лв., ако не осигуряват поносима температура в работното помещение. Работодателите са длъжни с различни технически средства да свалят живака в норми, които се определят от самото производство. Въпреки тропическия пек навън, в зависимост от професията допустимата жега в работното помещение трябва да се контролира старателно, обясни Виолета Добрева, която отговаря за безопасните условия в Главна инспекция по труда. Ако професията допуска само лек физически труд, какъвто е например на телефонистките, термометърът в помещението трябва да се колебае между 22 и 25 градуса. При по-уморителната работа, както е при тъкачките, мебелистите или шлосери и стругари, живакът трябва да се движи между 20 и 23 градуса. А при най-тежките физически усилия работодателят трябва да осигурява между 18 и 21 градуса. Ако при първата категория

може да се мине с прост сенник

щори или вентилатор, при останалите трябва задължително да има климатик.

Според данните на ГИТ близо 13% от българите все още работят в условия, опасни за здравето им. Топлинният стрес, специфичните обриви или припадъците са първите симптоми, че жегата на работното място е далеч над допустимата.

Според Виолета Добрева напоследък бизнесът полага усилия да създаде подходяща среда за работа. Ако пък не може или иска да спести от разходите за технически средства, може да използва гъвкаво работно време, за да избегне най-големите обедни жеги. Заради препоръките на докторите допустимата разлика между външната среда и вътрешната не бива да надхвърля 10 градуса, уточни Добрева. Когато трудовите инспектори измерват т.нар. микроклимат, те гледат не само термометъра, но също така движението на въздуха, както и неговата чистота. По обясними причини половината от нарушителите са собственици на въгледобивни мини. Там по правило нито въздухът, нито температурата отговарят на здравословните условия.

Сред системните нарушители са още тецовете

електроразпределителните дружества, леярните и строителството, показват данните на ГИТ. При сигнал трудовите инспектори правят незабавно измервания и налагат глоби в зависимост от тежестта на нарушението.

Въпреки жегите обаче в момента най-много жалби има не за тях, а за неизплащане на нощен и извънреден труд, твърди Добрева.

За миналата година трудовите злополуки са намалели близо с една пета и от 3843 през 2008 г. паднаха до 3025. Смъртните случаи също от 180 стигнаха 94. Близо 82% от всички предприятия в страната вече покриват основните изисквания за безопасен труд, показва още статистиката на ГИТ.

Мениджъри лъжат, че правят интервюта

По морето работодателите масово наемат за сезона работа хора без трудови договори. Но при внезапна проверка на ГИТ те се опитват да се измъкнат, като обясняват, че провеждат интервю с работниците. Ако ги харесат, чак тогава щели да ги назначат с трудов договор.

Но според инспекторите интервю се прави в кабинет, на маса, а не в кухнята, докато мераклията за работа реже лук или пържи картофи.