Няколко са паметниците във варненското село Гроздьово. Това заяви за радио „Фокус” – Варна кметът на с. Гроздьово Николай Облаков. По неговите думи, в с. Гроздьово има паметник на руските войни, които са загинали в района по време на поредната Руско-турска война – 1828-29 г. Около селото е имало гробове на войниците, които преди много години са били развалени и на техните места е издигнат паметникът. Друг паметник е този на патрона на селото – Гроздьо Желев, който е бил командир на партизанска група и е действал в района. Построен е и паметник на загиналите гроздьовчани във войните за национално обединение 1912 - 18 г. Още през 1935 г. е построен парк, в който се засаждали дръвчета за всеки убит гроздьовчанин. В парка е построен и малък параклис, който след като е бил разрушен е подновен отново през 2009 г. Читалището на селото е кръстено на големия български актьор Кирил Господинов, който е роден в Гроздьово. В чест на именития артист в селото е поставена и паметна плоча. „На площада в селото се намира и паметна плоча, която отбелязва посещението на Тодор Живков в селото през 1979 г. Тогава той идва в Гроздьово начело с дипломатическия корпус”, посочи Николай Облаков и допълни, че кметството полага специални грижи за паметниците. В близко бъдеще има възможност в селото да се изгради и монумент на италиански войници, които са пребивавали в Гроздьово по време на Втората световна война.

Италиански военнопленници са изградили ж.п. линията Долни чифлик – Сини вир в края на Втората световна война. По думи на кмета, в село Гроздьово, което някога се е казвало Раковец, италианците са пребивавали като военнопленници, а някои от тях са починали там и вероятно са погребани в селото. Войниците са пристигнали в България през август 1943 г. като почетна рода по повод погребението на Цар Борис III. След настъпилите политически промени, излизането на България от остта Рим – Берлин - Токио и смъртта на царя, те са останали като военнопленници. Кметът посочи, че най-възрастните хора от селото разказват, че италианците са участвали в строежа на теснолинейката, която прекосява селото, и е превозвала добивания дървен материал от горите, близо до селото за завода в гр. Долен чифлик. Живеели са в дървени землянки по 20 души. „Има намерение да се изгради паметник на италианските войници в селото”, посочи Николай Облаков и допълни, че местната управа ще съдейства по всички начини този проект на италианското посолство да се осъществи. Все още обаче никой няма информация какво е станало с италианските войници след 9 септември 1944 г.