Преди време, на границата на приемането на държавата ни в ЕС, премахването на бараките от централната част на града и от Морската беше прокламирано като приоритет. Целта беше ясно формулирана – възвръщане на европейския облик на Варна. Днес, когато почти се изпълни първата петилетка от присъединяването ни към голямото семейство, бараките се завръщат отново в градския пейзаж, при това с пълна сила.

„Криза е, няма как!“, ще гракнат веднага тези, които използват това оправдание за какво ли не. В случая подобно твърдение има известен смисъл. Наистина дребните търговци усещат най-сериозно удара от срива в икономиката и изходът им е да минат от малък към още по-малък бизнес. Проблемът обаче както винаги не е в тези, които ядат зелника (или по-точно обират трохите му), а в тези, които го раздават. Ако продължим размислите си в същата посока, няма как да не отбележим, че Морската градина, голямата държавна „тава“, в която е навит бизнесът с барачките, доскоро беше в ръцете не общината. От миналото лято обаче амбициозният областен управител Данчо Симеонов реши, че той сам ще управлява парка. И като казваме „управлява“, трябва да разбираме раздаване на позиции за преместваеми търговски обекти, при това не на всички, а само на големите. Коя барака е голяма, а коя малка, коя е общинска, коя – условно казано – областна, естествено няма никакво значение за човека, отишъл в парка да търси отмора и да се порадва на зеленината. Вместо това обаче той ще намери я поредица от три-четири хладилни витрини за сладолед, я щанд за фреш, я павилионче за „шоколадови наслади“, каквото и да означава това.

И още: пуканки, хот-дог, захарен памук, чипс, бира, безалкохолни... В един момент човек почва да се пита дали хората не ходят в парка само и само за да предъвкват разни не особено полезни храни.

Естетиката във варненската Морска градина отново отстъпва на желанието тя да се превърне в търговска площ. Изникването на нови и нови барачки явно е разчовъркало съвестта на областния управител, та той обяви масова проверка на всички обекти. За резултата от нея обаче можем да съдим от инициативата му от миналата година. Той нареди премахването на заведение пред Аквариума, само за да даде мястото на друг наемател, който направи долу-горе същото капанче. Явно, разликата идва от това кой е съдържателят. На мястото на въжения атракцион „Тарзан“ до Детския кът сега пък се появи скара-бира. Човек започва да се чуди дали бараките се правят за удобство на разхождащите се, или паркът е бонус към менюто на заведенията.

Общината пълни бюджета от масички

Шефката на бюджетната дирекция на община Варна Стефка Господинова отказа вчера да коментира приходите в местната хазна, преди да приключи полугодието. Тя обаче изрично подчерта, че причина за това е и че все още се събират наемите за тротоарите, върху които заведения сезонно вадят масички и столчета. Явно местната администрация разчита с парите, дошли по тази линия, да закърпи поне част от дупката в бюджета. Това вероятно е обяснението защо към инвазията на масите на открито по пешеходните зони тази година има по-либерално отношение. На няколко места ларгото към входа на Морската градина значително отесня и това е видимо и с просто око. Същото се отнася и за продължението му в посока на общината по бул. „Сливница“. Стига се до там, че граждани трябва да пишат изрични жалби до администрацията, за да се спре процесът. Такъв случай има на затворената улица „Воден“, където е изграден дървен подиум, явно с цел да се ползва като търговска площ. Самото кафене, от което дъсчената конструкция е част, е всъщност маза на около 50 м по-нагоре по улицата. След жалба издигането й е спряно.