Българските фирми са подозрителни към образованите роми, показва специалната стажантска програма „Мост към бизнеса“. Тя се финансира от Фондация „Америка за България“ и Институт „Отворено общество“. В продължение на три месеца програмата покрива стажа на младежи до 32 г. от ромски произход с висше образование. Месечно те получават по 250 евро, като целта е за времето на стажа да усвоят фирмените изисквания. След това от програмата се надяват работодателите да ги харесат и да ги назначат на постоянен договор.

Освен диплома от ВУЗ младежите трябва да разбират от компютри и да владеят поне един чужд език. Не е трудно да се намерят хора с подобни умения, твърди Мария Методиева, шеф на програма „Рома“ в Отворено общество. Но докато големите международни компании с филиали у нас нямат предубеждение към ромите, родните работодатели се въздържат да ги приемат на стаж, признава тя.

Програмата предвижда за година поне 20 млади роми да преминат през програмата. Но заради нежеланието на фирмите това са направили едва 13 човека. От тях 6 вече са назначени на срочни едногодишни договори. В Пловдив електроразпределителното дружество EV№ също назначи за постоянно ром, който се представил много добре по време на стажа си там. Останалите обаче не са били одобрени от работодателите. За следващият кръг от програмата са се записали още 6 роми. Фондацията е решила идеята да бъде продължена и догодина.

Според Мария Методиева не е трудно да се намерят образовани роми. Сред хората с дипломи от ВУЗ броят на момчетата и на момичетата е почти еднакъв. Повечето от тях обаче са израснали извън гетото, признава тя. Те са посещавали обикновени училища и не познават на практика сегрегацията. Все пак има и амбициозни роми от гетото, които с цената на много усилия са успели да се измъкнат от невежеството и мизерията. Например младеж от шуменско село, в което почти цялото население е ромско, съумял да завърши гимназия и журналистика, коментира Методиева.

До края на годината България трябва да направи ефективна стратегия за приобщаване на ромите към обществото. Нарочна европейска рамка зададе основните параметри. Според статистиката ромските семейства са два пъти по-бедни от българските. Проучване на Отворено общество и Световната банка показва, че процентът, който живее под прага на бедността, при тях е два пъти по-висок. Според европейската рамка основните проблеми, които трябва да се опитаме да решим през следващите десетилетия, са образованието, здравеопазването и жилищното устройване на ромите. У нас вече работят и специални медиатори, които им помагат да си намерят подходяща работа или да запишат курс за квалификация. Според Световната банка от несъстоялото се „включване“ на мургавите ни сънародници държавата губи над 1 млрд лв. годишно.