Тв играта „Стани богат” навъртя 10 години на българския екран. Екипът отпразнува юбилея с шумен купон. За гостите на партито, състояло се в понеделник вечерта в НДК, водещият на шоуто през това десетилетия Ники Кънчев направи специална виртуална игра с въпроси от особена трудност... Сред гостите бяха лица от културата, политиката, спорта, шоубизнеса, бивши участници в играта – Константин Пенчев, Любо Ганев, Георги Мамалев, Димитър Туджаров-Шкумбата, Антония Петрова, Данчо Караджов („Сигнал”), Стефан Димитров, десетки журналисти.

- Ники, искало ли ти се е да седнеш от другата страна?

- Искало ми се е, защото аз като всеки човек имам нужда от три, пет, десет, петнадесет хиляди. Играх веднъж с участието на Ути Бъчваров, който беше верен приятел жокер и игра заедно с мен всъщност. Отсреща беше не кой да е, а премиерът Борисов. Още веднъж искам да му благодаря за това, че се нае с тази задача. За всяко предаване е чест министър-председателят да участва в него. Така че съм се пробвал, бил съм от другата страна. Взехме 50 000 лева. Сега не знам..., ако парите са за мен, за джоба ми, как ще разсъждавам, но мисля, че играх нормално. Остана ни тогава само въпрос за 100 000 и въпрос за 200 000, демек стигнахме на три стъпки преди финала. Не искахме да рискуваме парите, все пак беше благотворително.

- Кога ще паднат най-после тия 100 000 лева?

- Ти ми кажи. Защо според теб нямаме победа вече 10 години в „Стани богат”?

- Много трудни въпроси задавате. Чуждите формати дават доста по-лесни...

- Мога да се съглася с теб, мога и да не се съглася, защото в Англия, където шоуто върви от 1998 г., имаме двама победители, в Германия имаме трима, в Русия имаме двама. България не е обаче единствената страна, в която няма победител. В Китай няма, в Латвия, в Турция. За мен е много сложна тази игра, много трудна. Сега като гледам, като се поставя на мястото на човека отсреща... появява се вечният враг - незнанието, другото е жокерите, треперят им като на деца, все едно че ще ти умре детето, ако използваш един жокер. Такова нещо виждам. Това им сваля гарда. „Тоя жокер ще го използвам по-късно.” Ама чакай, тук важна е играта. Дали ще има по-късно?

- Има ли случай, за който да те втриса, като си спомниш, някакъв гаф голям?

- Това е много интересен въпрос. Сега ще ти кажа. Наистина ме е втрисало, когато неволно съм подсказвал. В разговора ти отваряш една врата... Някой път я виждат, някой път не я виждат. Аз го правя и за зрителите, някой път, без да искам, отварям този прозорец и по-хитрите скачат директно. И им тръгва. Два-три пъти се е случвало - цак, цак, цак. Викам си: „Леле-леле...”

- Викаш си сигурно: „Ще ме глобява продуцентът.“

- Не, не, не... Просто това не е точно спрямо останалите, които са играли, разбираш ли? Някой път го чувствам като угризение на съвестта.

- А технически гафове?

- Не е имало сериозни. Ако е имало някакъв технически гаф, продуцентът решава какво да се прави, но винаги в такива случаи се отсъжда в плюс на играча.

- Гледа ли те дъщерята вече?

- Да, дъщерята гледа. Вика пред телевизора „Тата, тата”. Това са нейните коментари.

- Имаш ли достатъчно време за нея. Нямаш ли угризенията на съвременния родител, че не й обръщаш толкова внимание, колкото би искал?

- Това е при прекалено заетите хора като мен. Осъзнаването на необходимостта да съм с нея е много голямо, затова при всеки удобен случай тичам и съм с нея. Водя я навсякъде. Както казах пред Симона Пейчева в bbt: “На Централна гара...” (смях). Където й е интересно на нея, навсякъде ходим.

- “Стани богат” ли ти е най-присърце да водиш от всички предавания, които си водил?

- Определено. Това са различни спортни дисциплини. Както в петобоя има бягане, колоездене плуване ... Емоцията на лайфовете на „Биг брадър” не мога да я сравня с нищо друго, посланията там... Все пак „Стани богат” е на запис... Имало е много тежки предавания. Стояхме прави, пет-шест предавания снимаш, страшната топлина, енергията на тия 100 души отсреща те убиват. Въпреки всичко „Стани богат” ми е най-присърце.

- Работи ли ти се нещо друго?

- Не, въпреки че това е тежка професия. Скоро четох едно американско изследване, че натоварването при водещите е като това при хирурзите. Е, визират водещите на новините, но и ние сме в тоя калъп. Телевизионните хора екранът ги изпива, наистина те изпива. Особено пък „Стани богат”.

- Как се възстановяваш от това натоварване?

- С изключване, влизам си в моя свят.

- Някакви екстремни спортове?

- Не, обичам волейбола, често играя.

- Какво ще пожелаеш на водещия на “Стани богат” във връзка с юбилея на предаването?

- Пожелавам на водещия на „Стани богат” да живее в нормална страна с нормални хора, с по-малко завист, повече амбиции, повече образование, по-добро качество на живота в нашата страна. Природата ни е ощастливила. Имаме си суперготини планини, полянки, горички, ливади, сокаци и море дори. Има страни, които нямат море

- Знам...

- Унгария няма. Ние сме целунати от Господ. И ски можеш да караш, и да плуваш като Петър Стойчев. Просто искам да живеем в една нормална държава.