Зададат ли се празници, народът започва да крои планове и напук на кризата стяга колата, за да хване жената и децата и да избяга далеч от офиса. Хотелите се пълнят, кръчмите също, нашенецът изглежда някак по-доволен от живота. Стоп! Този пасторален пейзаж е измамен. Празниците вредят на икономиката и в частност на фирмените бюджети - скочи бизнесът. Според предприемачите дългите ваканции са нож с две остриета - служителите си взимат глътка въздух, но без работа пари не идват. И след почивките заради официални празници компаниите се задъхват с плащането на кредити

Наистина ли четирите дни отдих за Великден и още толкова за Деня на писмеността са прът в колелото на икономиката?

Трудно е да бъде даден отговор, защото трябва да се измери кои са повече - печелившите или губещите. Със сигурност решението на правителството да удължава почивките около националните празници е жест на държавата към определения за приоритет туристически бранш. Но дори и в този бранш няма само печеливши. Ако хотелите в Сандански, Велинград и Велико Търново се пръскат по шевовете, то за софийските хотели и кръчми това са най-трудните дни. Петролните компании без съмнение се радват на добри приходи заради повече продадено гориво. Търговията и услугите, свързани с развлеченията и свободното време, също би трябвало да са сред печелившите.

В останалите сектори на икономиката обаче дългите почивни дни създават най-вече неудобства. Скъсяването на работната седмица и след това струпването на много работа накуп нарушават производствения ритъм във фирмите. Отработването в събота пък по мнението на много работодатели влияе зле на производителността на труда. Затруднен е контактът на чуждите компании с българските им контрагенти. За производствата, които са с непрекъснат режим на работа, предприемачите трябва да плащат по-високи надници за труд в празничните дни. Неработещите банки и административни услуги също затрудняват както бизнеса, така и обикновените хора. А в условията на криза всички тези неудобства и допълнителни разходи вредят на бизнеса.

Идеята държавата да определя толкова големи почивки е не само от загриженост за повече отдих на работещите българи. Целта на подобно решение е да стимулира хората да харчат повече пари и респективно да пълнят хазната. Такава е логиката и в другите държави. Със своите 20 почивни дни около празниците тази година България е някъде по средата сред другите членки в ЕС. В Гърция например се почива 45 дни в годината. За съжаление обаче масово българите почти нямат спестявания, а кредитната еуфория вече е в миналото. Тези, които имат пари, пък предпочитат да пътуват в чужбина. Сега по Великден хотелиерите отчитат, че покупателната способност на българина никак не се е повишила и още са далеч от приходите, които са правени преди кризата.

Мнението на бизнесмени и икономисти е държавата да не се изхвърля с почивните дни около празниците и да остави фирмите сами да решат дали и кога да отпуснат повече дни за почивка на служителите си. В крайна сметка работодателите плащат. Не са малко примерите, когато фирми сливат коледните и новогодишните празници просто защото преценяват, че по това време на годината няма достатъчно работа. Самите работници нямат причина да не си удължат празниците с няколко дни отпуска. Тогава губещият бизнес от празничните ваканции ще е по-малко.