Преди 5000 години в Турция може би е живяла и се е развивала загадъчна раса от гноми.

Това били хора с ръст малко повече от метър, които обаче успели да построят многоетажни градове във вътрешността на пещерите, свързани помежду си с дълги тунели.

Турски археолози стигнали до този извод след дългогодишни археологически разкопки в Кападокия. Съществата били уподобени на дребничките приказни герои от фолклора на някои народи, които живеят под земята и пазят тайни знания и богатства.

"Все още преките доказателства са малко и става въпрос основно за хипотези. Но дори и оскъдната информация дава възможност да се направи заключение - преди 5 хилядолетия под земята е живяла загадъчна раса на гномите", казва пред руския в. "Аргументи и факти" професорът по история в Истанбулския университет Ибрахим Бейхан.

"Сега ме интересуват два въпроса - защо тези хора са предпочитали да живеят на тъмно и къде са изчезнали", добавя той.

70-годишният археолог Мохамед Джейдабар, който прави разкопки в един от главните подземни градове на Кападокия - Йозконак, смята, че първият слой на подземията - 10-12 етажа, е само върхът на айсберга. Според Джейдабар скритите под земята градове може да са разположени на сто или повече етажа. "Копаем от десетилетия. След като разчистим един от етажите, под него се появява следващият."

Археологът смята, че вероятно подземните хора са влезли в някакъв конфликт с тези, които живеели на повърхността - религиозен или политически, и затова са се скрили в пещерите.

В лабиринтите на Кападокия обаче не са открити помещения, който да служат за поклонение на боговете. Няма никакви фигури - нито на хора, нито на животни. На най-ниските равнища в Деринкую е разкрита църква във формата на разпятие, но тя е много по-късна постройка. През III в. след Христа тя била издълбана в скалите от бягащите от римските войници християни.

Джейдабар е убеден, че е малко вероятно подземните хора да са били атеисти. Въплъщение на боговете са били загадъчните крале на това племе, дори било възможно самите те да са били смятани за богове.

"Много археологически находки показват, че в зората на историята Земята е била населявана от хора джуджета - потвърждава и австрийският антрополог Ханс Хецке. - Най-ранните свидетелства за тяхното съществуване са били открити на островите. Останки от домашни животни, не по-големи от днешните зайци, са били открити при разкопки в Малта и те доказват, че още преди 10 000 години местността е била населявана от цивилизация на лилипутите.

Друга находка - човешките скелети в пещерата Лиан Буа на индонезийския остров Флорес, свидетелства, че преди около 18 хил. години ръстът на островитяните не е надвишавал 1 метър."

Тези миниатюрни създания вече бяха кръстени от учените хомо флоресиенсис, а световната преса веднага ги нарече хобити заради героите на прочутата поредица "Властелинът на пръстените".

Независимо от малките си размери, тези хора имали мозък, голям като на шимпанзе, и се справяли отлично с изработката на каменни оръдия на труда. Някои специалисти смятат, че тази раса от джуджета е измряла. Находките в Йозконак, Деринкою и Каймакли обаче дават възможност да се предположи, че тя се е скрила под земята именно за да се спаси от измиране.

Предполага се, че ръстът на жителите на подземните градове на Кападокия е бил между 1,30 и 1,50 м. Във всеки град пък живеели между 15 000 и 50 000 човечета, което за онези епохи е било невероятно много, като се има предвид, че през XIV в. например Париж е наброявал не повече от 100 хил. жители. В Деринкою археолозите са успели да разкопаят около 1500 кв.м от древното селище. Стаите в подземния град в Каймакли пък са свързани с Деринкою с 9-километрови тунели. Входовете били прикривани с огромни каменни блокове, а постоянната температура и зиме, и лете в тунелите била около 25 градуса.

Освен това в шахтите на Каймакли добивали мед, за да украсяват стените в покоите на кралете с листове от метал.

Кои са били обаче тези крале, учените все още гадаят.

“Причините древните да правят подземни градове са и в друго - казват местните. - Варовикът е удобен и мек материал, от който се строи лесно. Не случайно всички тези жилища впоследствие са се използвали от хети, фригийци и християни, през Кападокия са минавали много завоеватели и е било по-безопасно под земята, отколкото върху нея.”

За момента археолозите не са успели да открият скелетите на жителите на пещерите, затова имат две теории - или лилипутите сами са излезли на повърхността и са се смесили с останалите хора, или са били пленени и отведени в робство неизвестно къде.

“Мисля, че в бъдеще ще намерим точния отговор. Науката не стои на едно място”, казва Джейдабар.

Индонезийските хобити бяха обявени за нов човешки вид

През 2003 г. австралийски палеонтолози обявиха, че са открили почти напълно запазен скелет на еднометров женски индивид на 18 000 години. Сензационната находка бе направена в пещерата Лиан Буа на индонезийския остров Флорес, разположен източно от Ява. Медиите веднага го нарекоха хобит. Впоследствие бяха изровени кости от още осем същества.

Откритието накара учените да се разделят на две. Едни твърдяха, че става въпрос за пигмеи, които са боледували от микроцефалия - аномалия в развитието на мозъка, която се характеризира с намалена мозъчна маса и черепна кутия.

По-късно обаче американски антрополози отхвърлиха тази теория след сравнителен анализ на костите на хобитите от остров Флорес и останките на съвременници, страдащи от микроцефалия. Според тази група изследователи всъщност става дума за нов човешки вид. Те го нарекоха хомо флоресиенсис. Предположението им е, че хобитите произхождат от непознат предшественик с малко тяло и мозък. Впоследствие заради ограничените запаси от храна на острова видът бил принуден да смали еволюционно размерите си, за да може да оцелее възможно най-дълго. Този процес е наблюдаван при бозайниците, но никога допреди тази находка не е бил наблюдаван при хората. Оръдията, които използвали хобитите, били също толкова сложни, колкото тези на хомо сапиенс.

Хомо флоресиенсис обитавали своя остров допреди около 12 хиляди години, когато изригване на вулкан заличило всичко живо на него.