7 351 234 са българите, според експресните резултати от Националното преброяване на населението и жилищния фонд към 1 февруари 2011 г. Това стана ясно на пресконференция в Националния статистически институт, предаде репортер на Агенция „Фокус”. От 1 до 28 февруари се проведе 17-ото поред преброяване на населението в демографската история на България.

От 1 до 9 февруари се проведе за първи път преброяване на населението чрез анкетни карти по интернет, а от 10 до 28 февруари се проведе преброяването чрез посещения на потребители.

Експресните резултати имат за цел да се оцени броят на населението на страната по области, общини и населени места и за разпределението му по пол и възрастови групи.

Според експресните резултати от преброяването на населението на страната, към 1 февруари 2011 г. от общо 7 351 234 преброени българи 72.9% или 5 357 633 души живеят в градовете. 27.1 % или 1 993 601 души живеят в селата. Преброени са 2 826 740 домакинства, като този резултат сочи, че средно в едно домакинство живеят 2.6 души. Броят на преброените жилища е 3 898 688 и в едно жилище съответно живеят средно 1.9 души.

Към 1 февруари 2011 г. жените в България са 3 770 897 – 51 %, а мъжете – 3 580 337 души (49 %). Така на 1000 мъже се падат 1053 жени. При преброяването през 2001 г. това съотношение е било 1052 жени на 1000 мъже.

На пресконференцията стана ясно и че 1 172 208 (16 %) са децата от 0 до 17-годишна възраст. 4 789 967 са лицата от 18 до 64-годишна възраст, а 1 389 059 са българите над 65-годишна възраст.

Според доклада, изготвен от НСИ, настъпват изменения във възрастовата структура на населението. Налице е засилващ се процес на демографско остаряване, който се изразява в намаляване на абсолютния брой и относителния дял на населението под 18 години. За наличието на такъв процес сочат данните от 2001 г., когато под 18-годишна възраст лицата са били 19.4 %. Същевременно се увеличава дялът на населението във възрастовата група 18-64 години. Спрямо 2001 г. този дял е нараснат с 1.3 % и от 63.9 % през 2011 г. той вече е 65.2 %.

Най-голямо увеличение има в дела на населението над 65 години - от 16.8 % през 2001 г., той достига 18.9 % през 2011 г.

В периода 2001 – 2011 г. населението на България е намаляло с 581 750 души, при средногодишен темп на намаление от 0.7 %. Според доклада на НСИ, се наблюдава намаление на населението през последните три последователни преброявания на населението – декември 1992 г., март 2001 г. и февруари 2011 г.

Данните от последното преброяване на населението показват, че установилите се през последните 20-25 години тенденции в развитието на населението се запазват.

Факторите, които определят основните тенденции в развитието на населението за страната, са естественото му движение (раждания и умирания) и външната миграция, а в териториален аспект – и вътрешната миграция на населението, и административно-териториалните промени.

Измененията в равнищата на раждаемостта и смъртността на населението водят до значителен спад в естествения прираст на населението. От 1990 г. населението намалява. Естественият прираст е отрицателен, като през 1997 г. той е минус 7 на 1000 души и са регистрирани най-ниската раждаемост и най-високата смъртност в страната.

Естественият прираст за всички години през периода между преброяванията през 2001 г. и 2011 г. е отрицателен, като през този период най-голямо е намалението на броя на населението през 2002 г. – с 46 118 души.

Населението на град Варна наброява 330 486 жители. Едва 1310 души не достигнаха на морската столица да измести Пловдив от втората позиция, който към 1.02.2011 наброява 331 796 жители.