Народното събрание отхвърли предложението на "Атака" с решение парламентът да осъди геноцида над българите в Османската империя (1396 г.-1913 г.) и да обявяви 17 май (денят на клането в Батак) за ден за почит на жертвите от геноцида. От партията предлагат правителството да издигне паметен мемориал в столицата. След час и половина дебати от 115 гласували, 39 народни представители бяха "за", 26 "против" и 50 се въздържаха. Проектът беше критикуван от ДПС и левицата. ГЕРБ заявиха, че е време към темата да се подходи отговорно. 17 депутата от ГЕРБ и 4 от Синята коалиция се обявиха в подкрепа на решението. Лютви Местан от ДПС поиска разискванията да бъдат прекратени и НС да се обърне към Министерския съвет за официално становище или поне за това на министъра на външните работи. Отрицателно становище по проекторешението е дала комисията по правата на човека.

"По логиката, че сега не му е времето, никога няма да дойде това време, да дойде ден, в който да признаем геноцида над българите. Винаги ще има някаква причина, винаги някой ще има проблеми, но това не пречи да се определи един ден, в който да се почете паметта на избитите българи", каза от парламентарната трибуна председателят на "Атака" Волен Сидеров. Според него парламентът може да приема всички решения, а аргументът, че той не може да се произнася по исторически събития, не е аргумент. По думите му "Атака" години наред са чака узряването на обществото и парламента по тази тема.

Според Сидеров, има хора и кръгове, които въобще не искат въпросът да се поставя. "Забележете, че Европейският парламент (EП) признава депортацията на чеченците като акт на геноцид. ЕП признава и ромския геноцид през Втората световна война -- решение от 27 януари 2011 г. ЕП признава босненския геноцид - 1992-1995 г. Ето, има актове на ЕП, с които се признава геноцид. Ние тук говорим за реален истински геноцид в България", каза още Сидеров. Българската академична общност е изготвила анализ, която се базира на трудове, на български и чужди историци - "може би има андроиди и роботи, които без вълнение могат да говорят за избиването на българите. В тези изследвания има само академични трудове, включително и на проф. Пантев. Редица академици доказват геноцидната същност на Османското робство", подчерта лидерът на "Атака".

Патриотизмът не е партийна субсидия, предизборна кампания, обърна се към "Атака" проф. Андрей Пантев от левицата. Никой не отрича безкрайните страдания на българите по това време, отбеляза той, но попита какво ще постигнем, ако сега подобно решение бъде гласувано. То би било изява на "газиран национализъм", според него. Изказването на професора доведе до бурни реакции сред народните представители от "Атака", а зам.-председателят на партията Павел Шопов нарече казаното от Пантев "умопомрачително". По думите му все още е твърде близка връзката между бившите партньори от тройната коалиция. Всичко това за тях е осребряване на пари, на евентуална бъдеща власт, заяви Шопов. Мотивът на вашето предложение е предизборен, коментира от трибуната Георги Пирински от Коалиция за България.

"Тази тема е тежка и тъжна. Ако това не е робство, тогава трябва да сме измисли също толкова тежка и ужасна дума. Трябва да помним и да оценяваме тези периоди. Дали държавата, наложила подобно управление се нарича Османска империя или СССР, няма значение", заяви Доброслав Димитров от ГЕРБ. Според него възрожденците и апостолите са имали великодушието да затворят тази тема.

"Ние дължим на тези хора да се справим с проблемите на България днес. Именно поради този аргумент, ние не бива да политизираме този въпрос", добави Димитров. Той смята, че политизирането и слагането на политическа оценка на тази трагедия всъщност би я принизило и би я оставило в пространството на политиката, а тя е много над това. Няма български гражданин, който би поставил и секунда съмнение за този ужасяващ период, добави депутатът.

Председателят на комисията по европейските въпроси Моника Панайотова (ГЕРБ) отбеляза, че е време за отговорен, а не емоционален подход по темата. "В 21-ви век, когато България и Турция са съюзници в НАТО, когато в 18-месечната програма на испанското, белгийското и унгарското председателство на ЕС приоритет е създаването на по-устойчиви преговори за присъединяването на Турция, трябва да поставяме акцента върху отговорното поведение", коментира тя.