Няма по-важна тема днес, на националния ни празник, от тази за свободата. Трети март е неин символ, това каза пред Агенция “Фокус” Меглена Кунева, председателят на борда за политически анализи към Европейската комисия по повод Националния празник на България Трети март. Джон Стюарт Мил пише, че свободата не е само свобода да правиш каквото желаеш, а свобода от принуда. Преди векове - казва той - значението на думата „свобода” е било доста различно от днешното – означавало е „защита от тиранията на управляващите". Преди векове ли?...нека само се огледаме какво става днес по света. За нас, българите, а и за много други народи - свобода е била дума, равна на правото да имаме държава. Била е въпрос на живот. Не мога да цитирам български философ от времето на Мил. Но съм горда, че мога да цитирам знаме. На онова знаме е пишело „Свобода или смърт”.

Значи, била е въпрос на съществуване. И свободата е била действие и личен избор. Философите на България са поетите и революционерите, учителите, хората на духа, мечтателите, смелите, хората на действието, включително и тези, които са били готови да следват.

Нали „Свободата не ще Екзарх, иска Караджата”? Ще кажа - това е нашият, български вариант на цитата - „свободата винаги е на върха на копието”. Но е същото - като смисъл, порив, разбиране - че за нея трябва да си готов. Че трябва действие. И това мислене, това сравнение със света, ни кара да разберем кои сме и заемем мястото си.

С влизането ни в Европейския съюз свободата започна да триумфира в друга употреба на езика и с други граници: с юридическия език на договорите, към които се присъединихме - свободно движение на услуги, свободно движение на хора, капитали, стоки, Шенген - защото придвижването и сигурността без граници е свобода, както и свободата на научното пространство, европейския патент. Но това повтаряне на думата свобода не може да направи чудото, за него трябва мисъл и действие. И много знание.

В доклада на „Херитидж” и „Уолстрийт Джърнал” за 2010 икономическата свобода в България е оценена на 64 процента. Критерият? „Как човек контролира занятието и собствеността си”. Не как го контролират. Този резултат е малко по-висок от средния за света, но е по-нисък от средния за региона и доста по-нисък от този на страните, широко известни като „свободния свят”.

За да не остане съмнение какви са границите на свободата, там се казва - „В икономически свободното общество правителството стимулира работната сила, капиталите и стоките да се движат свободно и ако има ограничения или контрол, те се налагат само за да се подкрепят и опазват свободата”.

Това са новите днешните измерения да бъдем свободни хора. Това е дългът към патриотизма ни - да направим мъдрия избор днес. Да подкрепим образованието, да осигурим условия на бизнеса, на лекарите, на пациентите, да направим администрацията си високо професионална. С една дума - интеграция отвътре на обществото и изграждане на модерна държава - това е свобода днес. Общата ни свобода като държава.

Но докато тя напредва по своите трудни пътища из земите ни, всеки трябва да и даде място в себе си. Това е достойнството ни като отделни хора.Не просто правото, а задължението ни да кажем какво мислим, да защитим вярванията си. Тежка задача понякога, но истински патриотична, защото изгражда хора.

За мене най-хубавото в българския патриотизъм са достойнството, благородството и хуманизма. Спасяването на евреите е едно от най-патриотичните дела в историята ни, защото нарежда българите сред най-човечните и достойни народи в тогавашния свят. Нашият патриотизъм наистина е любов към своето, а не омраза към чуждото. И затова, когато празнуваме Трети март като празник на свободата, това е празник и на Европа.