Когато зимата си отива и отстъпва място на пролетното настроение, първите кокичета вече започват да ни радват с белите си камбанки, предвещавайки ни наближаващите слънчеви дни. Това малко красиво цвете, което се е превърнало в символ на надеждата, е било любимо на хората още от далечното минало, пише женското списание Hera.bg.

Стара легенда разказва за това как, когато Адам и Ева били прогонени от Райската градина, Ева била много тъжна и не спирала да плаче. На земята, след като есента си била отишла, нямало никакви цветя, снегът валял безспир, а навън било тъмно и студено. Затова, за да я успокои, при Ева дошъл ангел небесен. Ангелът уловил една снежинка с ръката си, духнал над нея и когато снежинката докоснала земята, се превърнала в първото кокиче. Тогава красивото цветенце разцъфтяло и Надеждата се родила. От тогава кокичетата растат през най-тъмните зимни вечери, като знак, че настъпват по-добри времена.

В Германия пък съществува друго интересно предание за предвестника на пролетта. Когато Бог създал всичко, той накарал снега да отиде при цветята и да ги помоли за малко от техните шарени цветове. Но всички едно след друго отказали. Тогава, тъжен, снегът отишъл при кокичето. То се съгласило да го дари със своя цвят и за благодарност снегът го оставил да цъфти винаги първо, когато се заражда пролетта.

През Средновековието пък с кокичета са били украсявани църковните олтари. Това бяло цвете било идеалния символ на непорочността и чистотата на Дева Мария. Дори и до днес много кокичета се отглеждат в църковни и манастирски дворове.

Въпреки красивите легенди, съществуват и различни противоречиви вярвания за кокичето. В някои британски райони се смята, че внасянето му в дома би донесло нещастие, затова трябва да се отглежда само навън, а виждането на изникнало самотно кокиче е лош предвестник.

Но пък у нас, за щастие, кокичето върви ръка за ръка с друг прекрасен символ на пробуждането - мартеницата. И заедно създават красивото пролетно настроение. За съжаление обаче това малко снежно цвете намалява заради масовото му бране. Затова през следващата есен, засадете няколко луковици кокиченца и ги отглеждайте у дома. А те ще ви се отблагодарят, когато, с разцъфването им, първи разберете, че слънчевите лъчи на пролетта са съвсем близо.