Спор за гроба на Васил Левски не би трябвало да има, защото историята и фактите са неоспорими – тялото на Апостола не е било препогребано в църквата „Света Петка Самарджийска”, а е останало на така наречените позорни гробища. Не трябва обаче да се търси вина у българския народ, смята директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров.

Откритите кости в църквата датират много преди нейното създаване и няма как да са на Левски. Въпреки, че е било задължение на местната църковна общност да се погрижи за тялото и да го погребе по християнски, заради страх от турците това не е направено, обясни Димитров.

„Нормално е да се е мислело, че всеки, който погребе тялото на Левски, също ще бъде арестуван. Не бива да хвърляме вината върху българския народ – че не го е погребал.”, отбеляза Димитров.

Когато се отказва от монашеството, Левски отрязва косите си и ги праща на майка си със завета – да ги погребе ако чуе, че е загинал.

„Трябва да приемем, че гроб ще му бъде цялата българска земя – това е моето мнение”, казва Димитров. Той е на мнение, че част от косите е редно да бъдат погребани – под паметника на Апостола в София.