Сурогатните майки, или жените, които се наемат да износват чужди бебета, ще вземат заплата. Възнаграждението, които те ще получават, за да износят чуждото дете, няма да се плаща от държавата, а от биологичните родители. Това предвижда проект на закон за заместващото майчинство, който подготвя в момента депутатката от „Атака” Калина Крумова заедно с екип от юристи, лекари и психолози. Това ще бъде първият нормативен акт, който урежда този въпрос у нас.

Досега български двойки пътуваха за утроби под наем в чужбина, където въпросът отдавна е уреден със закон.

Майките под наем ще износват плода, след като той бъде заченат

с генетичен материал от биологични родители

а впоследствие ще им бъде имплантиран по метода ин витро.

Първоначалната идея беше жените, които се наемат да предоставят утробата си за износване на чуждо дете, да го правят безплатно. Напълно възможно е някои от тях да не пожелаят пари, но е естествено те да получават възнаграждение, защото докато не работят, трябва да се издържат, е мотивът на юристите.

Сурогатната майка няма да получава пари от държавата, тъй като такова перо в бюджета не е предвидено, няма създаден и фонд за тази цел, разясни депутатката Калина Крумова. Освен това не е ясно колко точно време те ще си останат вкъщи, тъй като успешна ин витро процедура понякога се получава след няколко опита, а после следват и износването и раждането. Възможно е в някои случаи да се наложи заместващата майка да отсъства от работа една-две години уточни народната представителка.

Дали сумата, която семейството „възложители” ще плаща, ще бъде колкото заплатата й на работа, по-малка или по-голяма, ще решават пряко двете страни, като точната цифра, ще бъде скрепена с подписите им в договор в съда. В него изрично ще се упоменава, както предвижда и законът, сурогатната майка да няма никакви претенции по отношение на роденото от нея дете.

Безработни жени също да бъдат наемани за тази цел, като сумата, която семействата ще им плащат, ще се договаря пряко и също ще бъде фиксирана в договор.

Със закона за заместващото майчинство ще се сложи край на наемането на утроби от български семейства в чужбина, тъй като досега този въпрос у нас не е решен, коментира председателката на сдружение „Искам бебе” Радина Велчева.

Проектът предвижда износването на чуждо бебе да става не само между роднини, каквато бе първоначалната идея, но това да става и от жени, които нямат никаква кръвна, нито съребрена връзка.

Сурогатна майка ще може да става и жена, която е приятелка или дори само бегла позната на семейството. Част от лекарите, работещи по текстовете на проекта, обаче настояват това да се случва между роднини.

„Това има много предимства, тъй като жената, която ще износи детето ти, не е непозната. На 99.9%

тя няма да те изнудва впоследствие

няма да отвлече бебето , а хората няма да се притесняват какво е нейното физическо и психическо състояние, тъй като е член на фамилията”, са мотивите на медиците.

Но според юристите това изискване на лекарите няма да издържи в закона от правна гледна точка, тъй като ще наруши правата на хора без подходящи за износване на бебето им жени от рода, но пък имат приятелки, които с готовност ще им направят тази услуга.

Разрешават износване на максимум три бебета

Жената пък, която иска да износва чужди бебета, може да бъде сурогатна майка до три пъти, за да не се превръща това в бизнес.

Задължително тя трябва да има преди това родено поне едно собствено дете.

Някои от пациентските организации не са съгласни с това виждане. Според Крумова обаче това се налага, тъй като една жена, която вече е майка, знае всички особености на бременността, подготвена е психически какво я очаква, знае какви са емоциите при раждането на бебе и ще бъде много по-трезвомислеща, отколкото една първескиня, която не знае какво й предстои. По тези причини такова изискване е залегнало и в почти всички закони в Европа, регламентиращи заместващото майчинство. 43 години е пределната възраст за износване и раждане на чуждо бебе, предвижда законопроектът.

Тя съвпада напълно с пределната горна граница на годините, до които у нас по смисъла на наредбата за асистираната репродукция се допуска ин витро оплождане, тъй като по същество в първия етап от от целия процес става дума именно за това, разясниха лекари. Първо се опложда яйцеклетка с материал от биологичните родители в лабораторни условия, а след това тя се имплантира за износване в матката на доброволката, уточни депутатката Калина Крумова.

Строги проверки за семейството

„Затова на този етап въпросът коя може да бъде сурогатна майка няма да бъде фиксиран, ще може да става всяка подходяща жена, но при извършване на самата ин витро процедура и документите преди това ще се предпочита тя да бъде от рода”, каза депутатката Калина Крумова.

Дори семейството да е много богато, трябва да отговаря на куп изисквания, за да си наеме заместваща майка. Това ще се позволява само ако двамата са български граждани или поне само единият, но вторият е постоянно пребиваващ, както е в смесените бракове. Биологичните родители не само трябва да са пълнолетни, но и да имат доказана с медицинска експертиза причина, че те не могат да имат износено и родено от тях самите дете. Наемането на сурогатна майка да се разрешава само когато жената в резултат на операция или по рождение няма матка, но има яйчник, който произвежда годни за оплождане яйцеклетки. По изключение ще се позволява и на жени с матка, които обаче се лекуват от рак.

Договорът е задължителен

Дори доброволката да не е навършила 43 години, да е в отлично физическо и психическо здраве, да има родени преди това деца не би могла да износи чуждо дете, ако преди това не уреди този въпрос чрез договор с биологичните родители.

Документът, в който се уреждат всички подробности между двете страни, трябва да бъде заверен в съда. Без него никой медик няма да има право да направи асистирана репродукция от генетичния материал на биологичните родители и да имплантира оплодената яйцеклетка на доброволката.

Самият акт за раждане, както и всички документи на бебето, още от първия ден ще бъдат издавани само с имената на семейството, като в тях под никаква форма няма да присъстват данни за сурогатната майка.

Според проекта тя не може да има никакви права, но и не може да предявява претенции към роденото от нея дете. Юристите смятат, че така ще бъдат избегнати съдебни спорове, каквито често има в Гърция, където заместващата майка може да задържи детето, ако предяви претенции до 20-ия ден след раждането му, в случай че единият или и двамата в семейството „възложители” са чужденци.

Нашенци наемат гъркини за 10000 евро

Нашенци наемат девойки и млади жени от пограничните гръцки села, за да им износят бебетата. Между 8000 и 10 000 евро искат там за тази услуга, установи репортерска проверка на „Монитор”. Преди икономическата криза пазарлъкът започвал от 15 000 евро.

„Независимо, че там сурогатното майчинство е разрешено и дори сега е по-евтино, отколкото в Харков или в Киев, няма гаранция, че човек и да плати, ще си получи детето след раждането”, разказа Лилияна Илиева (името е променено по нейно настояване, бел. ред.).

През лятото тя и съпругът й започнали да договарят цената за износване на дете с гъркиня от селата недалеч от Серес.

Вече бяхме уговорили всичко, бяхме подписали предварителното споразумение, но се уплашихме и не отидохме при нотариус, за да сключим договора, разказва жената. В последния момент те разбрали, че според гръцкото законодателство ако единият от биологичните родители е чужденец, какъвто в случая е мъжът й, сурогатната майка има право да предяви претенции към бебето до 20-я ден след раждането му. Направи ли това, започват дела, някои от които печелят жените, които са износили децата.

Сънародниците ни с българско гражданство, които си наемат сурогатни майки от Гърция, буквално го правят на ръба на закона, разказа Лилияна.

Проблемът е, че по смисъла на нашето законодателство те не могат да „внесат” детето у нас като свое. Затова те прилагат няколко трика.

След раждането на бебето биологичният баща го припознава в градското съдилище за свое извънбрачно отроче.

После завежда дело да го вземе за отглеждане при себе си, а майката под наем подава заявление за отказване от родителски права. Впоследствие биологичната майка като съпруга на бащата го осиновява.

в Украйна пък бездетни български двойки броят по 25 000 евро, за да им износят бебетата. Това съобщи председателката на Сдружение „Искам бебе” Радина Вълчева.