Мистериозен инвеститор иска 14 от общо 37-те декара от терена, на който сега е разположен Дворецът на културата и спорта. Според плановете на освободения терен трябва да се издигне огромен хотел, а част от настоящите зали да бъдат преместени.

„Това е една от офертите за публично-частно партньорство, които ДКС ЕАД е представило през управниците на града“, не скри директорът на Спортна зала Симеон Варчев. На този етап той предпочете да спести името на бизнесмена, който предложил сделката. Ако получи терена в широкия център на града, той възнамерява да инвестира 12 млн. евро в разширяването и реновирането на зала „Конгресна“. Освен това в продължение на 10 години да покрива годишните разходи на Двореца. Според Варчев инвеститорът нямало да има претенции към акциите на търговското дружество. По груби сметки целият проект трябвало да излезе към 50 млн. евро.

Идеята не е нова, но по всичко личи, че с доброто на управляващите от ГЕРБ изглежда вече може би набира скорост. Преди дни в интервю пред варненско електронно издание varnautre.bg депутатът от ГЕРБ Павел Димитров намекна за нейното възраждане. Той посочи, че решението на проблема със Спортна зала е в публично-частното партньорство.

Темата, но с други оферти, вече беше сложена на масата в общинския съвет преди време. Намерението обаче срещна остър отпор от страна на обществеността. Сега отново излиза на светло. И отново с мотива, че ДКС има нужда от основен ремонт и реконструкция, а общината не може да задели средства за това.

Павел Димитров: Нека ръководството да реши

„Става въпрос за милиони, каквито община Варна не може да отдели. Трябва да се възприеме идеята за публично-частното партньорство като решение на проблемите не само на града, но и в национален мащаб“, е тезата на Димитров. Той обаче посочи, че не е имал конкретна идея. Инициативата трябвало да дойде от ръководството на Спортна зала по примера на пристанището. Проектите трябва да бъдат разумни, така че общината да си запази контролния пакет от акции, каза Димитров.

Дали това е най-правилното и единствено решение, ще решат общинските съветници.

Офертите на Асен Христов не били изгодни

За последните две години са се появявали и други оферти, които по мнение на управителя Симеон Варчев никак не били изгодни за общината. Две от тях са на Асен Христов, шеф на „Евроинс Черно море“. В едната той предлага баскетболният клуб да вземе Двореца на концесия, а в другата – да придобие 49% от акциите на дружеството. „Не смятам, че тези идеи трябва да бъдат удовлетворени, защото не са изгодни за града“, коментира Варчев.

И все пак той отстоява тезата, че който и инвеститор да дойде, какъвто и проект да предложи, ще иска да си построи хотел или бизнес сграда в замяна. „Няма как да се сбъднат страховете, че бизнесменът по някакъв начин ще заграби Двореца. Как ще го заграби – ще го вземе на гръб и ще го занесе у тях или в друг град ли?! Нали той ще си е тук, във Варна, и ще бъде за спорт и за култура? Защото, като се подписват договорите за партньорство, не може да има смяна на предназначението на сградата“, допълва той.

Симеон Варчев: У нас всеки гледа да прекара другия

„Публично-частното партньорство като форма е неизяснена, тъй като няма ясни правила. Затова хората смятат, че става въпрос за далавера. Моите разбирания са, че когато двама правят проект за бизнес, трябва да бъдат еднакво удовлетворени, а не единият да гледа как да прекара другия, както обикновено става в България“, коментира Симеон Варчев. По думите му в Европа например съоръжения като варненския Дворец са си общинска собственост и издръжката им е за сметка на местната хазна. „Но при варненския бюджет – около 200 млн. лв., това е почти невъзможно“, допълва управителят на дружеството. Затова през 1997 г. Спортна зала е регистрирана като общинско търговско дружество и по този начин започва да се издържа от собствените си приходи. „Но това е условно казано, защото когато има нужда от сериозно вложение, голям ремонт, общината винаги намира форма, с която да помогне за своя сметка“, разказва Варчев.

Хронологично: От първия мол до бавна смърт

„Казано простичко, Спортна зала беше първото молче на Варна до момента, когато се появиха истинските, модерни, големи и красиви молове в града. След като те бяха изградени, не само търговците предпочетоха да работят там, но и човекопотокът се насочи към тях заради развлеченията, които предлагат“, коментира Симеон Варчев. Така малко по малко Дворецът на културата и спорта започва да се обезлюдява, дребните търговци започват да отстъпват. Но не това е най-голямото бедствие. Множеството изложения, които са се провеждали в ДКС, малко по малко почват да намаляват. Ако през 2008 г. са се вадили 17 афиша за различни панаири, то през 2010 г. те вече са едва седем. Ако през 2008 г. от автоизложението Спортна зала е спечелила 100 000 лева, то миналата година са едва 18 000 лева.

Цифром и словом, 2010 г. за Двореца завършва със 145 000 лева приходи от културни дейности и с 270 000 лв. от спортни мероприятия. „С тези пари могат да се покрият само сметките за ток и вода“, пресмята Варчев. Той не разчита и на феновете. „Не сме я докарали дотам, че едно първенство да носи истински приходи. У нас хората са свикнали да гледат спорт без пари. Така че ако имаме 1000 места, 300 души си купуват билет, а останалите 700 влизат без пари. Тези, които плащат, дават по 2-3 лева, а на нас приходът ни е 900 лв. от мач. За сравнение, в Майорка средната цена на билета е 20 евро, а печалбата от един мач е 100 000 евро. Затова публично-частното партньорство е единственият път за Двореца“, коментира управителят. По негови сметки за основен ремонт на съоръжението – подмяна на отоплителна система, климатизация, ВиК и разширяване на местата, са необходими между 6 и 10 млн. лв.