Европейският парламент може да поиска да се сложи краен срок на програмите за компенсиране на страните, използващи европейски компенсации за затваряне на ядрени мощности. Това предложение се съдържа в доклад, който се обсъжда в комисиите по промишленост, изследвания и енергетика, и по бюджетен контрол на ЕП, изготвен по инициатива на румънския евродепутат Мариян-Жан Маринеску (ЕНП). В момента такива програми се осъществяват в България, Литва и Словакия.

Според вносителя на доклада изпълнението на програмите за компенсиране се забавя, а страните-бенефициенти на средствата са похарчили твърде голяма част от тях по проекти, които не са свързани пряко с извеждането от експлоатация на старите блокове на атомните централи. Румънският евродепутат твърди, че същинското извеждане от експлоатация на енергийните блоковете още не е започнало, макар по-голяма част от средствата в размер на 2,78 млрд. евро вече са изразходвани.

Съгласно действащите програми Литва и Словакия затвориха по два блока съответно в атомните централи "Игналина" и "Бохунице", а България - четири малки реактора в АЕЦ "Козлодуй". За да се справят със загубите от спирането на мощностите и за да ги подпомогне в извеждането от експлоатация ЕС отпусна компенсации на трите страни, които следва да се изплатят до 2013 г. За страната ни първоначалният срок бе до 2009 г., след което бе удължен до 2013 г. и допълнително бяха заделени 300 млн. евро, с което общият размер на европейската помощ за страната достигна ?850 млн. Според румънския евродепутат и трите страни се бавят с изпълнението на програмите. България е договорила 62,42% от европейските средства, а е изплатила 41,84%. В Словакия са контрактувани 59% и разплатени са 25,7%. Докато в Литва са подписани 64%, а са изплатени 55,6%.

По мнение на Маринеску значителна част от средствата са използвани за дейности, които не са свързани с извеждането от експлоатация, предимно за енергийни проекти. Той предупреждава, че е възможно разходите да надхвърлят планираната помощ от ЕС и призовава Европейската комисия да засили контрола върху разходването им, тъй като същинското демонтиране на реакторите ще започне след 2011 г., а за България - след 2012 г. Евродепутатът призовава за увеличаване на проверките и одитите на програмите като при инспекциите се обърне специално внимание дали средствата се харчат по предназначение, как са възлагани обществените поръчки. Сред критериите за оценка той предлага да се добави и евентуални разследвания на европейската агенция за измамите ОЛАФ по такива проекти. Специално за България се предлага да се обедини управлението на програмите за блокове 1 и 2 с 3 и 4, които сега са поверени на държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" и на АЕЦ "Козлодуй".

Условията на програмите за извеждане от експлоатация не бива да се променят, защото това ще доведе до допълнително забавяне на проектите, предупреди от своя страна българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) Ивайло Калфин. Той е и заместник-член и в двете Комисии на ЕП, които разглеждат доклада и вносител на редица поправки в текста на документа. Според Ивайло Калфин "е недопустимо да се поставя изискване средствата да се разходват само за демонтажа на блокове, тъй като европейската помощ не компенсира всички загуби от предсрочното затваряне на реакторите".

Българският евродепутат се противопоставя и "на предрешаването на въпроса за изчерпването на средствата и евентуалното продължаване на помощта от ЕС след 2013 г." Той предлага също така от документа да отпадне текста, според който блоковете са затворени, защото са опасни.