Боядисването на хляба граничи с престъпление. Това каза за Информационна агенция КРОСС диетологът проф. Донка Байкова. „Много е важно етикетите да отговарят на истинския състав на продуктите. Когато става въпрос за диетични храни, това е абсолютно задължително. Диабетиците купуват този хляб с цел подпомагане на лечението му. Диетотерапията е част от комплексната терапия, при диабетика тя е водеща. Ако един диабетик яде хляб, приготвен от бяло боядисано брашно, естествено, че той директно увеличава нивото на кръвната захар. Оттам нататък той трябва да си повиши или таблетките, които приема през устата, или дозата на инсулина", коментира тя. По думите й, боядисаният хляб крие опасност и за хората, които са на режим за отслабване: „При тези хора боядисаният хляб няма да допринесе за подобряване на кривата на редукция. При белия хляб брашното е от пречистено нишесте, а всяко предозиране на храните с нишесте води до качване на теглото".

Хлябът-менте е много опасно нещо, категорична е проф. Байкова. Хората, които приемат пълнозърнест хляб, очакват да имат подобрена перисталтика на червата - тук няма да има такова нещо. Като друга опасност диетологът посочи повишеното съдържание на сол - натрият има водозадържащ ефект и се повишава нивото на кръвното налягане. Когато хлябът е с повишено съдържание на готварска сол, хлябът е противопоказен за сърдечноболните, за бъбречноболните и за диабетиците, отбеляза лекарят. В България във всяка хлебопекарна си позволяват да слагат сол на вкус, а вкусът на хлебопекаря е различен от този на болния човек, на детето. Вкусът към солта се възпитава, смята тя. Освен това, този хляб е лишен от обвивката на зърното, а в нея са концентрирани всички минерални вещества, витамините от група Б, за които ние разчитаме, че ще ги получим от хляба, и белтъците. Когато хлябът е от пречистено брашно, тогава той е богат единствено на нишесте - няма витамини, няма минерали, няма антооксиданти, няма фибри, подчерта проф. Донка Байкова.

Трябва да има стандарт за хляба, смята още диетологът. Според нея, контролът на производството на хляб в България не е достатъчен. „Натъквала съм се на случаи, където се произвежда хляб в мазе. Нашите производители на храни не са длъжни да представят в Министерството на здравеопазването, както беше до преди 5 години, документ и технологична спецификация, по която се произвежда съответната храна. Те имат задължението само да кажат на РИОКОЗ какъв вид продукт произвеждат и да дадат един етикет. В този етикет обаче те не слагат абсолютно всичко - нито се описва технологичния процес, нито нищо. Виждала съм чудеса по отношение на хляба. Местните фурни във всеки квартал могат да произвеждат хлябове по най-различни технологии и най-различно изпичане", коментира тя. Тя очаква новата Агенция по храните да подобри качеството на хляба.

„Хляб без етикет не купувайте! В такъв хляб може да се сложи всичко", предупреди проф. Байкова.