През 2010 година българската икономика е търсила най-много шивачки. Това показва Националният план по заетостта за 2011-а, приет от Министерския съвет. В същото време зам.-шефът на Българската стопанска камара Камен Колев вчера обяви, че проблемът с ниската квалификация на работната сила у нас продължава да се задълбочава. Въпреки кризата много от фирмите не могат да попълнят персонала си с квалифицирани кадри и се налага да правят компромиси. Официално всеки пети работник у нас не отговаря на изискванията на своето работно място, но неофициално числото е значително по-голямо, твърдят от БСК.

Според Агенцията по заетостта освен на шивачките, българската икономика разчита най-много и на работници за текстилната и кожарската промишленост, за които през годината са били обявени близо 12 000 нови работни места. Приоритетното търсене на неквалифициран труд се запази и през 2010 г., признават авторите на националния план. Продължават да се назначават хора без умения в селското и горското стопанство, търсят се също сервитьори и бармани. Според проучване на камарата почти всеки четвърти българин си изкарва хляба като продавач в магазин, всеки десети ­ като охранител или сервитьор. У нас най-много хора са заети в дейности, създаващи ниска принадена стойност, твърди Жечко Димитров от камарата. Според експертите на БСК разликата ни в квалификацията с развитите страни в ЕС се задълбочава.

В националния план също се признава, че макар работниците без или с ниско образование от 21% вече да са паднали на 16%, а броят на висшистите от 23% да се е качил на 25%, все още проблемът с квалификацията е наистина сериозен. Според статистиката през последните години има лек ръст при броя на хората със средно образование, заети в индустрията ­ от 56% те са вече почти 59%. По този показател постепенно се доближаваме до държави като Германия и Естония. Все още обаче оставаме далеч от Словакия, където те са близо 78%, Чехия ­ 77,4%, Полша ­ 67% и Австрия ­ 64%. Въпреки това България е сред 9-те европейски страни, в които все повече среднисти се трудят в икономиката.

Родният бизнес харчи под 1% за квалификация на своя персонал, докато в ЕС показателят достига до 10 на сто. При това у нас средностатистическото число идва от големите разходи, които дават за обучение на персонала си стъпилите у нас международни търговски вериги. Само чуждите инвеститори в търговията се грижат за квалификацията, поради което и младите хора се насочват масово към тях, казват от БСК. Докато българските работодатели разчитат главно на държавата, на образователната система и на центровете за квалификация, твърди Камен Колев.

Националният план предвижда повишаване уменията на работната сила да е приоритет през 2011 г. Ваучерният механизъм ще продължи да се прилага за обучение на работещи и безработни, като финансирането освен по оперативни програми ще се извършва и от държавния бюджет.

Според прогнозите до 2020 г. в ЕС местата за висококвалифицирани работници ще нараснат с 16 милиона, а тези за хора без умения ще се свият с 12 милиона. Затова държавата планира догодина да подобри достъпа до образование, да повиши качеството на обучението, да развие услугите за професионално ориентиране и по някакъв начин да стимулира българите към т. нар. учене през целия живот. Показател, по който твърдо заемаме последното място в ЕС.