Началото на новото хилядолетие изправи в неравна битка за клиенти стоковите тържища и пазарни площадки с лъскавите и подредени молове и хипермаркети на световни вериги. В началото пазарите от типа на Колхозния, Чаталджа, Синия и останалите в различните краища на Варна запазиха статуквото си, тъй като наемите в моловете бяха високи, а практиката на част от хипермаркетите – да плаща стоката на производителя, след като я реализира. Сега обаче наемът на квадрат в молвете падна, хипермаркетите променят на ход практиката си, за да преборят конкуренцията. Как оцелява класическият пазар в 21-и век сред половин дузина молове и още толкова хипермаркети в туристическа половинмилионна Варна? Какво ще донесе 2011-а г. за гръбнака на икономиката – дребния и среден бизнес? Може ли Колхозният пазар на Варна да се превърне в магнит за туристи от цял свят?

Всичко това и още – четете в интервюто на прокуриста на общинската фирма „Пазари“ Владимир Михалчев.

- Г-н Михалчев, влязохте в шефския кабинет на „Пазари“ при прочервено мнозинство в Общинския съвет на Варна, който е 100% собственик на дружеството. Обявихте амбициозна програма, която обаче сега трябва да реализирате в условията на променена политическа конфигурация. Получава ли ви се?

- Не бих коментирал политически конфигурации, тъй като съм концентриран върху реализирането на инвестиционната програма. Тя наистина бе много амбициозна и заедно със Съвета на директорите успешно я реализираме. Всеки може да види, че визията на пазара е нова, има паркинг за над 40 места, около 80% от павилионите са подменени с нови, тъй като наличните бяха почти изцяло амортизирани и всяка година по ремонтирането им се влагаха сериозни суми, които са излишен разход. Смятам, че централният пазар в момента е привлекателен за клиентите и ще става все по-приятно място и за туристите.

- Как ще ги опазите от джебчиите, на които именно централният пазар е едно от любимите места?

- Добрата новина е, че освен липсата на грозни търговски обекти вече втора година регистрираме и липса на кражби. Нямаме нито един обир както за 2009 г., така и за 2010-а. Надявам се така и да продължим. Работим добре както с общинска полиция, така и с община Варна. Големият ни проблем в този аспект остава нелегалната търговия с цигари, но ние нямаме правомощия в тази насока.

- Казахте, че ще ставате все по-атрактивни за туристите. Тестът с тях не мина ли това лято /б.а. на 2010-а/, когато „Варна сити тур“ включи в обиколката централния пазар като туристически обект?

- Да, така беше. И затова ние имаме амбицията да правим пазара все по-приятно и атрактивно място. С изграждането на рибния пазар аз почти изпълних личния си план за обновяване на централния варненски пазар.

Ликвидирахме нелицеприятната гледка по ул. „Дрин“, чийто нов облик ще е готов след края на зимата. Готово е новото покритие на пазар „Чаталджа“, където преди началото на изграждането му, нямаше обект, който да не тече. Пазар „Часовникът“ на практика е изцяло нов.

Предстои 100% да подновим и централната площадка за цветя зад Катедралата. Коментираме с търговците различни варианти. Всички сме на мнение, че в сегашния си вид гледката е безобразна и трябва да й бъде сложен край. Обединяваме се около обща визия за красиви и удобни нови павилиони за наемателите. Вече има идейна архитектурна концепция и се надяваме подмяната да стартира до края на годината с поетапна замяна на старите с нови търговски обекти.

- Казахте, че имате план да правите дегустационна за туристите?

- Да. Мястото ще атрактивно както за гостите, така и за туристите. Зоната за дегустации ще бъде в най-атрактивната част на централния пазар. На нея туристите ще могат да опитват специфични и традиционни за нашата кухня неща – кебапче, кюфте, вино, плодове, зеленчуци – по всички правила, които санитарните власти изискват.

- Г-н Михалчев, вие управлявате фирма, която работи с най-чувствителния сегмент на частния бизнес – малки и средни фирми. Дават ли вашите клиенти и партньори индикации, че България излиза от кризата, каквито са официалните правителствени прогнози?

- За съжаление, на този етап при нас кризата е по-скоро в разцвета си, отколкото в затихваща фаза. Между 25 и 30% от обектите ни са незаети, въпреки че наемите са замразени и независимо от инфлацията не са актуализирани от началото на кризата. Опасявам се, че зимата, а и на пролет дребният бизнес ще бъде в още по-тежко положение.

- Наскоро Варна се сдоби с медийната марка „МОЛски“ вместо морски град. Обрича ли тази концентрация на молове и хипермаркети в града ни „Пазари“ на неравна битка?

- За неравна не знам. На битка – със сигурност. Но ние имаме ясна визия за развитието и смятам, че с модерно и адекватно управление можем да сме атрактивни както за търговците, така и за туристите, и за клиентите. Пазарът е мястото във всеки град, където всичко е събрано на едно място, с добро качество и атрактивна цена. Затова съм сигурен, че Варна ще има своя модерен и атрактивен пазар. А фирма „Пазари“, въпреки кризата, и тази година ще е номер 1 сред общинските дружества.

- Имате ли свой отговор на въпроса „Пазари“ спечели или загуби от нереализирането на проекта за покрито тържище с пари от САПАРД?

- Имам, разбира се. Ако този проект беше стартирал, до 3-4 месеца фирма „Пазари“ щеше да фалира, тъй като нямаше да може да изплаща кредита си. Смятам и, че визията на нереализирания проект, щеше да е вредна за съдържанието на понятието „пазар“. По проект това беше една 4-етажна сграда, с 12 ескалатора, 33 тоалетни, водна атракция и пр. Т.е. това щеше да е мол, който обаче заради спецификата на изискванията по програма САПАРД щеше да наложи куп ограничения на търговците и да лиши фирма „Пазари“ от огромни площи, които нямаше да могат да се отдават под наем. Този обект щеше да глътне огромни средства – около 30 млн. лв., при поскъпващото по онова време – 2007 г., строителство, за да осигури на практика същата търговска площ, която експлоатираме в момента. Смятам, че запазването на сегашната концепция и нейното модерно доразвиване, е по-добрият вариант за Варна – като град и като туристическа дестинация.