Няма конфликт на интереси за хонорара от 1 955 830 лева по проекта "Цанков Камък" на лидера на ДПС Ахмед Доган. Това гласи решението на тричленен състав на Върховния административен съд, който бе сезиран с доклад на парламентарната Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика. Председателят на съдебния състав Марина Михайлова е подписала решението с особено мнение и смята, че за по-голямата част от сумата Доган се намира в конфликт на интереси. Съдебното решение не е окончателно и може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок.

Съдебният състав не смята, че има конфликт на интереси по отношение на депутата Ахмед Доган, тъй като общо четирите договора за поръчка, които формират хонорара му, са сключени преди влизане в сила на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси на 01.01.2009 г. и той няма задължението да ги декларира. Освен това липсват доказателства Доган в качеството му на народен представител да е участвал в гласуване в Народното събрание на решение, в полза на юридическото лице "Институт по строителство и минно дело "АД. Съдът приема, че получените от Доган възнаграждения за тези поръчки не са достатъчни, за да има конфликт на интереси. Поради това съдът отказва да постанови конфискация на парите от четирите договора. Съдът обаче смята, че Доган и адвокатите му са поискали прекалено висок хонорар за това административно дело от 48 000 лева и постановява да му се заплатят само 150 лева разноски по делото.

Председателят на съдебния състав Марина Михайлова е подписала решението с особено мнение. Според нея няма спор, че четирите договора за поръчка са сключени от Доган преди влизането в сила на закона с "Институт по строителство и минно дело" АД София за хидрогеоложки проучвания на обектите: "Проект Тунджа", каскада "Доспат-Въча", "Баташки водносилов път" и Хидроенергийна каскада "Горна арда", за изпълнението на които е получил общо сумата от 1 955 830 лева, представляваща равностойността на 1 милион евро, а именно на 07.01.2008 г. Парите за три от четирите договора обаче са получени след влизането в сила на закона. Така Доган не е в конфликт на интереси за сумата от 452 170,39 лева, получена на 29.12.2008 година, но попада под закона за останалата част в размер на 1 356 857, 06 лева.

Съдия Михайлова сочи и че при липса на специална компетентност от страна на Ахмед Доган за възложените му задачи, той ги е прехвърлил за изпълнение на трети лица, откъдето следва изводът, че поръчките са му дадени с оглед на личността му като народен представител, председател на политическа партия ДПС, която е мандатоносител на правителството към момента на сключването на договорите. И двете страни по договора - търговското дружество и Доган, още към момента на сключването им са знаели за невъзможността той лично да ги изпълни и това прикрива други отношения между страните.

Като косвено доказателство съдия Михайлова сочи и решение на Конституционния съд от 1993 г., според което "независимостта на народното представителство се застрашава реално при съединяване в едно лице на публичната /държавната/ власт и на икономическата власт. В такива случаи интересът на държавата обикновено страда. Възможно е развитие на корупция в държавния апарат,престижът на парламента се застрашава".

По тези съображения докладчикът по делото счита, че на Доган трябва да се наложи глоба от 3000 лева и да бъде присъдена в полза на държавата сумата от 1 356 857 лева /след приспадане на платените данъци.