Приютите за изоставени деца да бъдат затворени, а хлапетата - болни или здрави, да бъдат върнати на родителите или да живеят в защитени жилища. Тази амбициозна стратегия е приета от социалното министерство. Първата крачка бе направена с хлапетата от дома в Могилино. Как обаче ще бъде спряно захвърлянето на бебета, трябва ли то да се третира като престъпление по Наказателния кодекс - попитахме зам.-министъра на труда и социалната политика Виолета Симеонова.

- Г-жо Симеонова, докъде стигна решаването на проблемите в домовете за деца с увреждания?

- Докладът на Българския Хелзинкски комитет е много важен за нас. Той доказва правилността на нашето политическо решение да започнем реформата и закриването на домовете именно от тези за деца с увреждания. Там ситуацията е най-тревожна, липсва добро качество на грижа и то не защото хората не искат да я предоставят, просто тези домове са разположени в много малки селца, няма откъде да се намерят професионалисти.



- Какво направихте досега?

- Проектът стартира много успешно, в момента има оценка на всички деца в тези 24 специализирани институции. Това, което до този момент като информация получавам, е, че за съжаление през всичките тези години здравната грижа е била оставена само в ръцете на т. нар. лични лекари на децата. Разчитам занапред, че новият екип на здравното министерство ще направи независима медицинска оценка на децата. Защото децата не умират от глад. Проблемът е свързан с правилното им хранене. За съжаление много малко деца биха имали шанса да се върнат при своите биологични семейства - по-малко от 10% от тези деца. Над 80% са с категоричен отказ на родителите, което означава, че те ще продължат да бъдат под държавна грижа. Затова с парите, които се предоставят по оперативна програма "Регионално развитие", ще се изгради адекватна социална инфраструктура, ще има защитени жилища за тези деца, ще има центрове за настаняване от семеен тип.



- Как обаче ще решите основния проблем - да не се изоставят деца?

- Тук пак опираме до сътрудничеството с лекарите. Ако получаваме навреме информация от тях за родителите - дали имат доходи, дом, ще може навреме да реагираме да намерим работа или подслон. За тази цел ще развием инфраструктура от услуги от типа "Майка и бебе", където поне половин година тази жена да намери подкрепа и после чрез общината да намерим и трайно решение на жилищния проблем.



- Ще имате ли финансиране?

- Да, по оперативната програма сме предвидили 23 млн. с опцията те да станат повече и тези услуги да се поддържат в рамките на 3 г. А след кризата се надявам да поемем и ние финансирането на тези услуги. Освен това ще направим анализ на това кои услуги действат и кои не. Защото сега има много мъртви услуги, които действат заради доставчика им, а не заради това, че има нужда от тях. Става дума най-вече за консултативни центрове за обществена подкрепа, които са разкрити като комплексна услуга, а работи само звеното за подкрепа на деца с увреждания. В момента сме дали над 1 млн. лв. за подобни кухи услуги.



- Какви са резултатите от либерализацията на осиновяванията в края на м. г.?

- Има по-голямо вписване в регистъра за осиновяване, оттук нататък се увеличават и шансовете за осиновяване. Реално обаче броят на фактическите осиновявания е само леко повишен и търсим причината защо. В домовете за деца до 3 г. има хлапета, които изглеждат прекрасно, но за съжаление има откази. Един от проблемите, който колегите ми казват, че съществува, е, че има много деца, които социалните работници определят като видимо здрави. Но зад тях седят много сериозни епикризи на педиатрите в домовете, които казват, че тези деца са със сериозни увреждания, с тежки хронични заболявания и когато те са вписани в картона на детето, сме длъжни да предоставим данните на кандидат-осиновителите. И хората често се отказват от детето. Трябва да се направи проверка на тези случаи и пак със съдействието на здравното министерство, защото домовете са под неговата юрисдикция. Трябват ни и независими специалисти, които да оценят състоянието на децата и ако има злоупотреби - да ги пресечем. Това ще отвори възможностите за осиновяване. Защото може би в много случаи има и конфликт на интереси. Хората, които работят в тези домове, не искат да махнат етикета "болен" от тези деца, защото чрез тях пазят и работните си места.



- Има ли проблеми с етническия произход на децата?

- Да, все още стигмата не може да се преодолее. Затова ще лобирам да се направят промени в Семейния кодекс и да не се вписва задължително етническата принадлежност на детето. Защото като се знае, че едно дете е ромче, то шансовете му да бъде осиновено са никакви.



- Притесняват ли се неправителствените организации, че чрез улесняване режима на осиновяване децата могат да станат лесна плячка на международни осиновявания, защото след три отказа те влизат в международния регистър.

- Трябва да се променят сроковете. Не бива да се изчаква толкова дълго време да се получи отказ, а детето да продължи да бъде в специализираната институция и чак тогава да се предлага за международно осиновяване. Не смятам, че във момента има злоупотреба с това, защото, за съжаление, малко са българските кандидат-осиновители, които искат да осиновят ромче.



- Добре, тогава не е ли по-удачно да се насочи грижата на държавата към това да се задържат децата в семейството?

- Да, така е. Имаше период, когато се говореше за реинтеграция на всяка цена, което доведе до фатални случаи. Защото имаше деца, които се връщат в семейната среда, а тя е толкова неподходяща, че се стига до смърт. Затова не бива реинтеграцията да е на всяка цена. Но когато съществуват и най-малки шансове децата да се върнат при семействата си, ние да помогнем на родителите да се грижат за децата си.



- Ще предложилите ли да се инкриминира изоставянето на деца?

- Мисли се в тази посока, защото това е европейска практика. Едно дете може да се вземе от родителите, когато се прецени, че средата е опасна за него. Но не и обратното. Криминализиране - не бих казала, по-скоро санкциите за тези родители. Но най-важна е превенцията - да научиш най-вече ромските младежи каква е отговорността да създадеш дете и да имаш семейство. Много се радвам, че министерството ще направи проекта за социално включване, който е за 40 млн. евро заем от Световната банка и касае ранното детско развитие от 0 до 7 години.

- Какъв тип услуги ще им предоставите с тези пари?

- От една страна, ще се работи с родителите, и от друга - ще се инвестира в детските градини и ясли.



- Колко са се увеличили бедните в България заради кризата?

- По закона за семейните помощи за деца за 2008-а месечно подпомаганите деца са били 73 321, а през 2009-а те са 77 900. Все още не е готова статистиката за 2010 г.



- Какво трябва да се случи в България да има по-малко бедни хора?

- Изключително важен инструмент в борбата с бедността е образованието. Не е тайна фактът, че ниско образованите хора по-лесно попадат в капана на бедността. Затова разчитаме на средствата по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси за квалификация на хората". Всеки, който е регистриран в бюрото по труда, има възможност да получи ваучер за квалификация и да се ограмотява, така че да се увеличават шансовете му за пазара на труда. С паричното подпомагане и месечните социални помощи ние оказваме кризисно помощ на хората, но това не е дългосрочна инвестиция и възможност за хората да излязат от капана на бедността.