Македонци и сърби да са спокойни, България няма да иска патент от ЕС за гроздовата ракия. Какво се предвижда в новия закон за виното, който трябва да е подготвен до 15 октомври, попитахме шефа на агенцията по лозата и виното Красимир Коев

- Има ли опасност някой да ни открадне ракията, г-н Коев?

- Малко се преекспонира темата, а и криво бе разбрана. При откриването на гроздобера министър Найденов обяви, че ми е възложил като изпълнителен директор на агенцията по лозата и виното да проуча възможностите за регистрацията на ракията за национален продукт, традиционен за България. Идеята е с това нещо ние да имаме основание да поискаме от Европейската комисия намаление с 50% на акциза на гроздовата ни ракия.

- А защо се създадоха настроения в Македония и съседните страни?

- Става въпрос за грешно тълкуване, защото ние по никакъв начин не искаме ексклузивитет върху продукта за Балканския полуостров. Още повече, че подаваме документите си в комисията по акцизите на Европейския съюз. Т.е. ние искаме данъчна промяна, която предвижда по нашето законодателство да имаме по-нисък акциз за традиционната българска напитка гроздова ракия. По никакъв начин братята сърби или македонци да не се притесняват, защото ние не претендираме за патентни права върху марка, която само ние да можем да ползваме. В случая никого не ощетяваме, касае се единствено и само за данъчни облекчения. За да ги получим обаче, според изискванията ще трябва да докажем исторически, че тази напитка не се произвежда от вчера по нашите земи.

- Има ли опасност някой от нашите съседи да си присвои ракията?

- Това няма как да стане. През 2004 година в преговорния процес за присъединяването ни към ЕС сме поискали да ни бъде признато, че едва ли не технологично сме уникални в производството на тази напитка. Но естествено това няма как да стане, защото всички знаем как навремето арабите са я донесли по нашите земи. Така че нито ние можем да искаме патент върху ракията, нито някой от съседите ни. През 1992 г. гърците и французите са доказали, че узо и ром традисионал се произвежда само при тях, но не на континента, а по полуостровите.

- Ние можем ли да произвеждаме узо и какви по принцип са изискванията за регистрацията в Европа на един продукт като национален?

- Не можем да произвеждаме узо, но си имаме мастика. До момента сме регистрирали 14 български ракии. Така, като кажем сунгурларска, знаем, че тя може да се произвежда само в района на Сунгурларе и околните села. Това е защитена географски марка. А що касае данъчните облекчения за ракията, в момента трябва да докажем, че тази напитка традиционно се произвежда и консумира от българина от векове. Има си, разбира се, техническа процедура, която в момента още проучваме.

- От колко време по нашите ширини се вари гроздов дестилат?

- Има арабски хроники, в които изрично се споменава за търговци, пренасящи тази напитка именно по българските земи.

- Процедурата по регистрацията навън обаче минава и през сериозно затягане на качеството у нас.

- До 15 октомври е последният срок, в който трябва да дадем готовия вариант на новия Закон за виното и спиртните напитки. В него всички текстове, първо, са прецизирани спрямо регламентите на ЕС и, второ, допълнително са съобразени с родната действителност. Целта в крайна сметка е сивият сектор да не може да си разиграва коня. Ако успеем да регистрираме ракията като национална, трябва да ви кажа, че гроздето в България към момента няма да ни стига.

- Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов заяви, че недобросъвестни производители правят виното от есенции и боички. Голяма част от ракията също не се вари от винен, а от зърнен дестилат. Излиза, че българинът пие не ракия, а уиски.

- Неправилно бе разбран министърът. Той вече поясни, че контролът ще бъде фокусиран върху сивия сектор, а не върху тези, които произвеждат по всички правила.

- Според стандарта колко процента трябва да бъде виненият дестилат в ракията, която ще регистрираме в ЕС, и колко градуса ще бъде крайният продукт?

- Виненият дестилат трябва да бъде 100%. Гроздето се прави на вино, което се изварява и става ракия 40 градуса. Даже тук ще контролираме и рандемана. Не може от 100 килограма грозде да получиш толкова, но вино. Реално при това количество плод виното ще бъде 75 литра. От него при съотношение едно към четири би трябвало да се получат около 20 л ракия.

- А в момента какво пие българинът?

- Разполагаме с лаборатории, в които правим анализ. Вече направихме няколко акции с колегите от жандармерията, полиция и митницата. Заловихме пратки, в които съдържанието на спирт беше доста голямо. В последните няколко месеца силно бе ограничено движението на спирта, с което се преустанови практиката всеки да може да си произвежда свободно алкохол в нелегални дестилерии и казани. Предстои да се затегне окончателно този кран.

- Аз също съм консуматор и на едно изложение ми показаха как да разпознавам ментето. Няколко капки на дланта, после разтриваме енергично между двете ръце и помирисваме шепите. Ако ни лъхне спиртна вълна, значи ракията не е много редовна. Мирисът на джибри пък бил гаранция за качество. Вие знаете ли го този метод?

- Това е уиски метод за проверка, но съвременните технологии са много по-ефективни. Важно е обаче от какво е направена ракията. Ако е от вино, тогава ще има съвсем друг аромат и вкус. Джибровата ракия се произвежда от отпадните продукти на гроздето и когато доближите чашата към носа, тя има много по-остра миризма. Спирта пък няма да го усетите, но в момента, в който отпиете глътка, ще ви загрее много. Има значение и колко време е отлежавала. С времето ракията става по-мека. При огромните бюджети, които големите винопроизводители вкарват за реклама, не биха си позволили лукса да се дискредитират със спирт в ракията. Още повече при тези ниски цени на гроздето. Тази тенденция очаквам да се запази, защото потреблението в световен мащаб е свито. Средната изкупна цена на гроздето в една съседна Македония е 8 денара (11 евроцента), в Италия е 19 евроцента, в Испания е 21, а в Унгария е 0,24 евро. На този фон към момента в България даже цените са по-високи.

- Колко е средната изкупна цена у нас?

- Варира между 30 и 80 стотинки за отделните региони и сортове. Траминерите, "Мускат отонел" стигнаха до 1,20 лева в Плевенско.

- Доволен ли сте от качеството на реколта 2010?

- Реколтата е добра въпреки измръзванията и градушките. Дъждовете и лошото време докараха и много болести. Хората обаче се грижат за лозята си и успяха да изкарат грозде с добра захарност. Това всъщност е пътят, за да сме конкурентни на световните пазари - високо качество и ниска цена. Бъдещето на сектора минава и през сдружаването на производителите със собствени лозя. В природата всичко се движи заедно, птиците са на ята, рибите - на пасажи, само ние сме индивидуалисти. Сам ли си - нищо не става! Имайте предвид, че 50% от разходите за създаването на една изба се възстановяват през разплащателната агенция.

- Износът на вино от началото на годината отбеляза ръст, какви са данните ви към момента?

- До 10 октомври очаквам данните за деветмесечието. За полугодието износът на България е около 20,3 млн. литра, което спрямо миналата година е ръст, но все още не можем да достигнем количествата от 2008 г. Само 20% от производството остава в България, всичко е за износ. Основният ни пазар е Русия, където сме реализирали 13 млн. литра за шестмесечието. Експортираме още за Полша, Германия, Великобритания, скандинавските страни. В Турция направихме голям пробив с над милион литра.

- Туризмът там е перфектният консуматор за нас.

- Именно, 75% от виното заминава за курортите, които отбелязват добър сезон. Държа да отбележа още, че в сектора фалирала изба няма. С каквото можем, помагаме. От евросубсидиите за нови насаждения по мярка "Преструктуриране и конверсия на винени лозя" са договорирани 97,3% от парите. За съжаление по мярката "Промоция в трети страни" все още нямаме подписан проект. При тая стагнация да ти се дават пари да се рекламираш на външните пазари и да не се възползваш е грехота. Но проблемът в случая не е в държавата, а в частния сектор, който очевидно страда от липсата на административен капацитет. Сега са подадени два проекта, които предстои да разгледаме. Силно се надявам да са издържани и най-накрая да открием сметка и по тази мярка.