Купища клони останали след санитарното изрязване на дървета в началото на ул. „Княз Дондуков” във Варна. За това сигнализира читател, живеещ в района. По думите му такова е положението още от 23 септември, когато специализирани екипи са подкастрили дърветата, но са оставили големите клони директно на тротоара. Публикуваме пълния текст на писмото.

Здравейте,

пиша Ви по повод на купищата клони, които останаха след санитарното изрязване на дървета в началото на ул.Княз Дондуков, гр.Варна. Изрязването се проведе на 23.09.2010 г. и на приложените снимки виждате какво остана на улицата, тротоара и пред входните врати.

Когато на 27.09.2010 г. се обърнах към организаторите на процеса - отдел Екология на Район Одесос ( в сградата на Стоматологията, 6 етаж ), с искане за незабавно почистване, ми беше отговорено с насмешка: „Хе, хе, че вие какво искате, то за два дена не може технологично да се организира.

Не мога да се съглася с това твърдение, още повече че в деня на рязането бяха прибрани част от клоните. Колко време е нужно за прибирането на боклуците? В крайна сметка не искам преместване на вълнолома! Проблемът може да Ви изглежда малък, но повярвайте, че създава огромно неудобство. Няма нужда кметството да увеличава и без това съществуващия хаос в тесните улички на квартала чрез затрупване на тротоарните площи. Грижейки се за чистотата на нашите домове и на прилежащия район от улицата ( което сме свикнали да правим и без помощта на службите по чистота ), не може да не се възмутя на листата и клоните, разнасяни от вятъра, запълващи канализационните шахти и започнали да гният след последния дъжд. Обема на тези купчини вероятно е колкото за един камион и сигурно не е нужно да се организира гениален план за действие като „Пустинна буря“ или Десанта на Нормандия – все пак не е изсечен Булонския лес.

Предполагам, че никой не желае да си губи времето с въпроси, касаещи такъв елементарни случаи като описания от мен, но мисля, че Вие сте хората които за пореден път могат да обърнат внимание, че когато се прави нещо, трябва да се прави както трябва. Омръзнало ми е да се натяква колко много проблеми съществуват. Вече съм склонен да мисля, че повечето се дължат на несвършена докрай работа. На мен сякаш ми се занимава с това – да ходя, да се моля, да подбутвам, че дано стане нещо. Толкова време чакахме да бъдат изрязани тези опасни клони - ами в крайна сметка трябваше така да се организират нещата, че още на следващия ден никой да не се сеща, че това бреме ни е висяло на главите. И само от време на време да споменаваме: „Браво, виж как си свършиха работата!”.