21 моряци изчезнаха във водите на Черно море, след като корабите им бяха потопени край българските брегове. Те са част от екипажите на два от общо четирите атакувани търговски плавателни съдове в изключителната ни икономическа зона. И докато у нас спасителните акции отдавна са приключили, близките им не спират да търсят отговори и да се надяват, че отново ще ги видят.

Ашраф Мамдух е старши помощник-капитан и eдин от само петимата късметлии, скочили навреме от борда на потъналия HS Dignity. Качени са на борда на търговския кораб “Азов Конкорд”, който ги откарва до Варна. Все още са в морската столица, но не могат да излязат от хотела, тъй като пребивават на наша територия при форсмажорни обстоятелства. Разказва, че са пътували към Румъния, където е трябвало да натоварят пшеница от пристанището в Браила. Корабът им е атакуван по време на негово дежурство, затова е буден през нощта.

Разказва, че първото нападение срещу кораба е извършено около два без петнайсет. По думите му е имало много силна експлозия, която разрушила навигационния мостик и повредила предната част на кораба. “Веднага се затичах и подадох сигнал за бедствие. Натиснах бутона за бедствие и задействах алармата, за да събудя екипажа. Затичахме към най-защитеното място на кораба - машинното отделение долу. Слязохме, но установихме, че корабът потъва. Започна да нахлува вода. Оказа се, че ударът е бил в страничната част на кораба и е пробил корпуса”, казва помощник-капитанът.

Качват се обратно горе, за да изстрелят сигнални ракети с парашути и светлинни сигнали към небето. “Докато подготвяхме спасителните лодки, дойде още един удар - в машинното отделение. В този момент корабът започна да потъва изключително бързо. Нямаше и две минути. Потъваше и повличаше хората със себе си. Тогава извиках на всички да скачат във водата. Но морето беше много бурно. Имаше високи вълни. Водата беше изключително студена, направо ледена”, казва Мамдух. “Хората скочиха във водата. Някои, с Божията помощ, успяха да се отдалечат от кораба. Други не успяха и корабът ги повлече със себе си, докато потъваше”, добавя той.

Петима спасени и 11 безследно изчезнали моряци след атаката. Сред тях синът на Басем и Лина Слейман. Хамза Слейман е само на 18 години, а това е било първото му плаване като моряк. “Когато потъна корабът преди техния - “Алфа Ватан” - след като беше обстрелван и потъна на онова място, те се насочваха към Турция. Аз и майка му разговаряхме със собственика на кораба. Умолявахме го: “Моля те, върни го! Не изпращай кораба! Не изпращай момчетата в този район! Там има война, това е опасна зона!”, разказва бащата на безследно изчезналия Хамза.

Майката на изчезналото момче разказва, че е проследявала движението на кораба чрез приложение. Когато видяла, че той вече е в България, се свързала със сина си, за да разбере защо не е останал в Турция, както било предварително уговорено. По думите на сина ѝ корабът не спрял там дори за минута, а продължил да се движи през Черно море.

Лина Слейман посъветвала сина си да си почине и да ѝ се обади, когато се събуди. Междувременно тя продължила да следи местоположението на плавателния съд. Скоро след това научила за обстрела. “Говорих със собственика и му казах: “Нали трябваше да го оставиш в Турция за четири-пет дни? Нали нямаше да го излагаш на опасност? Аз исках синът ми да слезе в Турция и да се върне в Сирия”, казва тя.

Родителите все още имат вяра, че синът им може да е оцелял, но да не е намерен. За близките на моряците от другия потънал кораб край България обаче надежда почти не е останала.

Махмут Абделати е египетски моряк и трети механик на борда на потъналия за 3 минути “Алфа Ватан“. Атаката беше на 6 октомври на 70 мили от Бяла. Баща е на две деца, а съпругата му Шайма, с която екипът на NOVA се свързва, е бременна с трето. Казва, че официално на борда се е пренасяла сол.

“Мъжът ми е египетски гражданин. Служил е три години в египетските военноморски сили. Изпълнявал е дълга си с любов и преданост. Всички, които го познават, могат да го потвърдят. Защо никой не го издирва? Защо? Защо? Защо от всички останали кораби са излезли хора? Ако вече не е сред живите, имаме нужда да видим тялото му. Някой да ни каже истината, да ни даде поне някаква информация. Всеки следващ ден, който минава, е по-тежък за нас от всички предишни“, казва неговата съпруга Шайма.