Черноморските страни от ЕС, сред които България и Румъния, имат всички предпоставки сами да поставят на дневен ред ключовите теми за сигурността, икономическото развитие, климатичните политики и опазването на околната среда в региона, без да разчитат единствено на инициативи от Брюксел. Това подчерта във Варна експертът по климатична и енергийна политика Юлиян Попов по време на конференция "От Констанца до Варна", посветена на стратегическия подход на ЕС към Черноморския регион. Тя се проведе в Икономически университет – Варна.

По думите му новата европейска визия за Черно море е знак, че както европейските институции, така и държавите от региона започват да осъзнават значението на този геополитически и икономически коридор. Макар стратегията да е добре оформена концептуално, тя все още не е подкрепена с конкретни финансови механизми и задължителни ангажименти, което вече поражда критики. Според Попов именно това оставя пространство черноморските държави сами да бъдат по-активни и да търсят общи решения.

Като една от важните възможности той посочи развитието на офшорната вятърна енергетика. Според него Черноморският регион разполага със сериозен потенциал, а вятърната енергия може успешно да допълва производството от слънчеви мощности. Особено големи възможности в това отношение имат Украйна и Молдова. За да се реализира подобна трансформация обаче, ще са нужни политическа последователност, модернизация на електропреносната инфраструктура и по-добра административна подготовка.

Попов акцентира и върху екологичните проблеми в Черно море, което според него е сред моретата, затоплящи се най-бързо в света. Той предупреди, че това създава риск за морските екосистеми и биоразнообразието. По думите му специфичната структура на морето, разделено от студен слой между живите и мъртвите води, вече показва признаци на нарушаване, което налага сериозни научни изследвания.

Като допълнителен проблем беше посочено и неконтролираното тралене, което застрашава подводното археологическо наследство в региона.

„Разполагаме с подготвени учени, но е необходимо много по-добро координиране на научните усилия и развиване на научна дипломация, защото знанието за Черно море има значение както за икономиката, така и за сигурността“, заяви Попов.