Диригентът ПАВЕЛ БАЛЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за изискванията на Верди, търсенето на красотата и контрастите в музиката, емоционалността на Вердиево-шекспировската символика, интерпретационната свобода като осъзната дисциплина, достоверността, безкомпромисността и респекта пред гения на Верди.

„БАЛ С МАСКИ“ от Джузепе Верди – съвместна продукция на Държавна опера Варна и Държавна опера Пловдив на 16.05.2026 и премиера на 25.08.2026 в Опера в Летния театър - Варна 2026. Диригент Павел Балев, режисьор Нина Найденова, сценограф и костюмограф Мира Каланова, хореограф Анна Пампулова, диригент на хора Теодора Георгиева. Солисти, оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна.

- Маестро Балев, поздравления най-напред за награда „Варна“ за „Русалка“ от Антонин Дворжак, поставена под Вашето музикално ръководство за пръв път в България от Държавна опера Варна.

- Радвам се много за тази награда и за оценката, която получихме за нашата продукция на "Русалка". Това е една допълнителна мотивация за всички нас и ни кара да се чувстваме щастливи и горди. Благодаря!

- С Вашата постановка на „Бал с маски“ през тази година се отбелязват 70 години от първата поява на Вердиевия шедьовър на варненската оперна сцена (1956). Как натрупаният опит с това заглавие, което не е ново за Вас, рефлектира върху сегашната Ви диригентска концепция?

- Мисля, че тук във Варна имам отново възможността да усетя творческата спойка, която се характеризира с много силна доза откритост и доверие. Така намеренията ми и задачите, които си поставям, се приемат и се реализират с желание и убеденост. Най-важната цел трябва да бъде изчистеното представяне на партитурата, без наложени с времето традиции и без интерпретаторска волност.

- Както е известно, преди премиерата на „Бал с маски“ (1850), цензурата създава неприятности на композитора и дори го изправя на съд. Институционалният натиск, свързан със забраната да се пресъздава буквално политическото убийство на шведския крал Густав III (1792) по време на бал с маски, се отнася до сюжета, не и до музиката. Как се разчита напластяването на емоции и смисли в музикалната тъкан?

- Верди е пределно ясен и много строг в изискванията си към нас. Аз се концентрирам върху музиката, а сюжетът ме насочва и ми дава аргументи за изграждането й по определен начин. Да реализираме изискванията на Верди е достатъчно трудна задача. Музиката е изключително изразителна, търсим красотата в пеенето и разкриването на контрастите, които бързо да създават емоционална наситеност и напрежение.

- Кои музикални решения в „Бал с маски“ изразяват най-силно гения на Верди?

- Тоналният план ми дава изключително много информация, той самият ме насочва към извеждане на двойствеността в комбинацията на сцена, текст и музика. третирането на отделни интервали като психологически въздействие върху изпълнители и публика. Вердиево-шекспировската символика може буквално да ни катапултира емоционално и ние осъзнаваме силата и въздействието на неговите музикални изразни средства във всеки един момент.

- Какво търсите в интерпретацията на главните персонажи Рикардо, Амалия и Ренато и колко свобода предоставяте на певците в изграждането на техните партии?

- Опитвам се да помогна за изграждането на достоверен образ, пожелавам на нашите солисти, хора и оркестъра да бъдат прегърнати от музикалната изразност. Знаете, колко много обичам да работя със съставите на Варненската опера. Изключително удоволствие и вдъхновение за мен е детайлната работа със солистите, които освен че познават добре партиите си, подхождат с интерес, с любопитство и с желание да изградим заедно едно такова великолепно заглавие, каквото е операта "Бал с маски". Радвам се изключително много и на Красимира Стоянова, която винаги с нейното участие носи една гаранция за празник.

А свободата? Тя трябва да бъде намерена в рамките на осъзнатата дисциплина и контрол по отношение на музикалния текст. Това касае дъхове, развитие и водене на фраза, цветоусещане.

- Как постигате синхрон между оркестъра, солистите и хора в общото музикално пътешествие от елегантната лекота на първите сцени до дълбокия трагизъм в края на операта?

- Дано да успеем, трябва ни безкомпромисност и респект към текста, вглеждане и осмисляне на всеки детайл.

- И още веднъж същият въпрос, адресиран този път към елитния постановъчен екип на „Бал с маски“, в който сте заедно с режисьора Нина Найденова, театралния сценограф и костюмограф Мира Каланова с първа изява на оперната сцена и хореографа Анна Пампулова. Освен, че „Бал с маски“ ще закрие XVII издание на фестивала на Държавна опера Варна „Опера в Летния театър“, какво още обещава това творческо партньорство?

- С Нина Найденова се познаваме от детска възраст. Много си вярваме и ни е изключително приятно да общуваме и да работим заедно. Имаме абсолютно единомислие: Музиката е водещото начало. Остава най-важното -служене пред гения на Верди и искрено творчество.

ПАВЕЛ БАЛЕВ, един от най-изтъкнатите диригенти на съвременната оперна и симфонична сцена с международно признание, е Музикален директор на Опера Лимож във Франция, Музикален директор на Академията на Националния оркестър на Кан, Постоянен гост диригент на Филхармония Баден-Баден и Постоянен гост диригент на Държавна опера Варна.

Дирижира във Виенската Щатсопера, Опера Цюрих, работи с оркестри по цял свят, като многократно гостува на Оркестъра на Датското Национално Радио Копенхаген, Национален Академичен Симфоничен оркестър Санкт Петербург, Национална Опера и Оркестър Монтпелие, Национален оркестър на Сингапур, Токийска филхармония, Студио Оркестър Уолт Дисни, Лос Анжелис, Словашкия национален оркестър и др. Изнася концерти със световни изпълнители като Анн Софи Мутер, Едита Груберова, Tомас Хемпсън, Kрасимира Стоянова, Веселина Кацарова, Лука Пизарони, Рамон Варгас, Диана Дамрау, Никола Тестé, Пьотр Бечала, Анна Нетребко. Рециталите на Красимира Стоянова „Славянски оперни арии”, “Верди арии“ и „Веризмо“, под музикалното ръководство на Павел Балев, получават Международната класическа музикална награда 2012, Годишната награда на германската музикална критика 2012, както и Наградата на германската музикална критика за 2014 и 2017 г.

През 1995 г. Павел Балев сe дипломирa в НМА „Проф. Панчо Владигеров” в класовете по дирижиране на проф. Васил Казанджиев и проф. Георги Робев. През 1995-1998 специализира във Ваймар, Германия. Носител е на Първа награда от Международния конкурс за диригенти „Карл Мария фон Вебер” (1996) в Мюнхен, Първа награда от Националния конкурс на висшите музикални училища в Германия (1999) във Ваймар, Награда „Херберт фон Караян”, Представителна награда за диригенти на град Бад Хомбург (2003).

Ръководил е Камерната опера в Дрезден, бил е първи диригент и музикален ръководител на оперните театри в Рощок (1999-2002) и Хале (2002-2008). Oт 2007 до 2022 е Главен диригент на Филхармония Баден-Баден и Главен художествен ръководител на Международната лятна академия „Карл Флеш“ в сътрудничество с концертмайсторите на Берлинската филхармония. Гост-диригент е на Хамбургската Щатсопера, Комише Опер Берлин, Земперопер Дрезден, Oпера Щутгарт, Опера Лайпциг, Опера Хановер, Oпера Бремен и на над 60 оркестри в Германия.

През 2021 дирижира във Варна и в ММФ „Софийски музикални седмици“ юбилейните концерти за 75-годишнината от създаването на Държавния симфоничен оркестър във Варна, както и премиерата на „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах в ММФ „Варненско лято“. През 2022 поставя, заедно с режисьорката Вера Немирова, „Дама Пика“ от П. И. Чайковски, първото заглавие от юбилейната програма за 75-годишнината на Оперния театър във Варна. Поставя във Варненската опера, в тандем с режисьорката Вера Немирова, премиерната за България опера „Хитрата лисичка“ от Леош Яначек (2023), жъне аплодисменти със Симфоничния концерт със солист Албена Данаилова (2023), концертното изпълнение на „Отело“ от Джузепе Верди с Красимира Стоянова (2022), операта „Тоска“ от Джакомо Пучини с Красимира Стоянова (2023), оперния концерт „Тutto Verdi” с Кирил Манолов (2023) и „Диана Дамрау Гала“ (2025), българската премиера на „Русалка“ от Антонин Двотжак (2025).

Павел Балев е избран за Диригент на годината 2012 в България, отличен е с Националната награда за принос в музикалното изкуство "Академик Марин Големинов" 2021, „Кристална лира“ 2023 на СБМТД (в екип) за българската премиера на „Хитрата лисичка“ от Леош Яначек‚ награда „Варна“ 2024 за Симфоничния концерт „100 години от рождението на Добрин Петков“, награда „Варна“ 2025 за операта „Русалка“ от Антонин Дворжак, поставена за пръв път в България от Държавна опера Варна.