Постъпил като дарение през август тази година, пергаментът от 1351 година на практика става най-старият документ, съхраняван в архивите у нас.
Представлява палимпсест, т.е. имало е текст, който бил заличен и на негово място е изписан текстът на латински, който и днес може да бъде видян. Приблизителния формат е А4, разказа началникът на Държавен архив-Варна Донка Николова. По думите й пергаментът няма пряко касателство с българската история. Написан е в Марсилия като финансов документ от частен характер.
Попадането му във Варна е обвързано с рода на дарителя на палимпсеста Тони Хаджиев. Той е наследник на една много голяма дипломатическа фамилия Кастан-Дюрони. Първите представители, които той може да проследи назад във времето, в неговия род датират от 11 век. До към 16-17 век неговите предшественици са били нотариуси и дипломати. Предположение е, че някои от тези нотариуси е имал касателство към документа, който е един вид нотариална заверка на сделка, разказа още Николова.
Документът е подписан в Марсилия и заедно с цялата фамилна история на Огюст Кастани и всички семейни документи пропътува разстоянието до Константинопол, където той е френски посланик. След това една от дъщерите му се омъжва за първият испански консул във Варна Анж Дюрони и заживява в морския град. Така документът остава тук, каза още началникът на Държавен архив-Варна.
Дарителят Тони Хаджиев споделя, че взима решението да предостави документа на архива съвсем спонтанно. Прави го, след като разбира от коя година е. Според него това е най-добрият начин за съхранението му. Не е подозирал колко стар е пергаментът. В семейния архив разполага и други столетни документи, но те са едва от 18 век.
До дарението пергаментът е съхраняван в дома на Хаджиев заедно с целия семеен архив. В началото на 2025-та текстът е разчетен и преведен от проф. Александър Николов – специалист по средновековен латински език и латинска палеография, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“.
Ето какво гласи преводът на текста:
„В името на нашия Господ Иисус Христос, амин.
Година от Неговото въплъщение 1351. Пети ден на месец ноември.
Нека се оповести на всички присъстващи и бъдещите [заинтересовани], че съпрузите Людовик Акулси и Маргарита [и по-точно] речената Маргарита, със съгласието и в присъствието на този свой съпруг относно всичко описано в този документ, заедно и всеки един от тях поотделно изцяло, добронамерено, без измама и в пълно съзнание, изповядаха лично и от името на своите [роднини] и публично признаха, че трябва да изплатят на сестра Делфина Боасон от манастира „Света Клара“ в Марсилия и че от нея са получили, по причина на взаимна милост и любов определена сума в кралски ливри. Оповестено бе от въпросните съпрузи, че с изключение на въпросната определена сума кралски ливри не притежават и не са получили нищо друго, с оглед на тяхна бъдеща защита и пълно изключване на злонамерено действие т.е. да не би да може да се каже, че в действителност притежават нещо друго, различно от описаното в този наш официален и публично заверен документ.
Определената сума в кралски ливри речените съпрузи обещаха и се съгласиха да изплатят и лично и чрез своите да осигурят, въпросната сестра Делфина да получи до следващия празник Рождество Господне мирно и без щета и някакво противоречие при изпълнението и без никакви претенции и лихви за каквито и да било щети в съда или извън него. В тази връзка дадоха обещание пред речената сестра Делфина или нейните наследници относно изискването, възстановяването и получаването на речените кралски ливри с просто волеизявление без клетва или пред свидетели и с такава гаранция чрез предоставяне под обявена ипотека и задължаване на цялото си имущество на който и да е от присъстващите или бъдещите [им наследници]. Също така бяха осведомени речените съпрузи, че речената Маргарита ще има четири месеца и двайсет дни безусловна отсрочка, като бе уверена от мен относно полагащите й се права относно означения имот според закона за ипотеките и Юлиевия закон за задълженията и автентично произтичащото от него, ако тази жена или всички други, които биха се възползвали от тях според изключенията и правата. И така речените съпрузи се заклеха да пазят, изпълняват и съблюдават и да не извършват нищо в противоречие на това, пред Светото Божие евангелие от тях заедно и от всеки поотделно доброволно докоснато с ръце. И от тях речената сестра Делфина поиска да се състави официален документ.
Дадено в Марсилия, в наследствения дом на Андреа де Казал в присъствието и свидетелството на Салверио Феран, Йоан Фустерио и Раймунд Райнери, всички жители на Марсилия, специално призовани и помолени за това. И аз, Йоан Андреа, официален нотариус на Марсилия, на графството Прованс и на Форкалкие, бях упълномощен и помолен въз основа на властта на регионалната уредба от речената сестра Делфина за гореказаното. Този документ написах и подпечатах с моя печат за сестрата.“
Написаното на гърба на пергамента е доста изтрито, но става ясно, че се касае за дълга, който имат съпрузите Аколсо към сестрата Делфина Бона в размер на 7 ливри. Ливрата е френска парична единица, използвана от 8 до 18 век.
От 13 до 17 октомври от 12.00 до 14.00 часа всеки желаещ ще може да види пергамента на място в Държавен архив-Варна. След това палимпсестът няма да бъде достъпен за читателите и позлвателите на архива. Ще бъде дигитализиран, а оригиналът съхраняван при подходящи условия за този вид документи.