Пристигналият от Швейцария учител по телесено възпитание Жорж дьо Режибюс изкарва пред учениците коженото кълбо, разделя ги на два отбора и им дава възможност да изпитат удоволствието от ритането на топка. Играта набира изключително бързо популярност. Така швейцарски колеги на Режибюс представят непознатия предмет и в други градове в страната. Луи Айер носи топка на децата в Лом, Шарл Шампо на децата в София.
Швейцарски учители идват в следосвобожденска България по покана на тогавашния министър на образованието с мисия да развият спорта у нас.
На практика в двора на мъжката гимназия се провежда първият футболен мач в България. Самият Режибюс пък е първият рефер на множеството последвали срещи. В двора на варненската мъжка гимназия един от тези учители Жорж дьо Режибюс събира младежи, за да им покаже футболната топка.
В книгата “Футболът в България” от Климент Симеонов академик Кирил Попов си спомня: “Бях в четвърти гимназиален клас през учебната 1893/1894 г. Дьо Режибюс говореше само френски, един от нашите съученици – Басат от Шумен, ни беше преводач. Топката беше голяма колкото една средна диня и обвита с кожа. Новата игра замени “играта на харман” и се въведе футболът във Варна”, пише в своя статия варненската библиотека.
През март 1919 година във Варна излиза и първата българска футболна книга – „Футболът: Правилник и наставления“. Преди това през 1909 в София е основано първото футболно сдружение у нас – „Савата“. Паралелно във Варна се основава футболно дружество „Спортист“. Първият документиран официален футболен мач се провежда между варненските „Атлас“ и „Спортист“ през 1910 година и завършва с победа на „Спортист“.
Някои наричат Жорж дьо Режибюс баща на футбола у нас. Той полага основите на този спорт в България. Занимавал се е и с други спортове като бокс, борба и гимнастика.
Стара Варна: Общинската идея за плажен хотел в Морската градина, която не се случи
Новини - теми
RSS Новини