Протестите през последните месеци около приемането на закона за ГМО поставиха фокуса върху проблема с биотехнологиите. Интересно, че 97% от българските граждани казаха "НЕ" на ГМО на територията на България, бидейки информирани за същността на проблема. Също толкова интересно е до колко са информирани българските политици по подобни въпроси? Що е биотехнологии, биоинженерство, генетика, геномика, генна терапия? Дали пък точно тази неинформираност на нашата политическа класа не води до така лесната и податливост на лобизъм от страна на транснационални биотехнологични компании?

Някак взрени в малкото, нашенското и по същината си провинциално, пропуснахме появата на новата политика - биополитиката. Самият термин "биополитика" е формулиран още от Мишел Фуко, като начин на управление, който регулира населението чрез прилагане на биовласт. Съвременните аспекти на биополитиката касаят развитието на публични политики, които се отнасят до приложението на биотехнологията. Обект на биовластта не е толкова индивидуалното тяло, като единица, а населението, като цяло.

Биовластта е обвързана с медицината, правото, демографията, статистиката, икономиката, здравеопазването, тя се занимава с грижите за раждаемостта, с продължителността на живота, миграцията, расовия и етнически състав на населението. През 90-те години на миналия век обаче, биовластта започва да се разширява допълнително под влияние на все по-големите научни открития и на все по-смелите обещания на генетиката и биотехнологиите, включвайки и проблемите на биоетиката. Биоетиката е призвана да изучава етическите проблеми в отношенията между лекар и пациент и изобщо в медицинската практика и медицинските изследвания. Основните принципи на биоетиката са да се прави добро, да не се вреди, справедливост и уважение към автономията на пациента. Най-древният и развит дял на биоетиката е медицинската етика идваща от античността, а нейният класически образец е Хипократовата клетва.

С нарастващите възможности на науката и медицината да влияят върху живите организми и околната среда, биоетиката включва и моралните дилеми породени от новите биотехнологии на генното инженерство, клонирането и манипулирането на живи организми и системи.

Изключително важно е българските политици и българското общество да бъдат информирани за най-новите технологии в науките за живота. Научните открития никога не са спирали, няма и да спрат, но ние взрени в поредния политически скандал на деня, рискуваме да експроприират живота ни. Науката не е и не трябва да е тайна, която да принадлежи само на единици избрани. Всеки един от нас има право на информация и на достъпно познание. За да може сам да вземе информирано решението за своята си съдба.