На 12 януари 1976 г. си отива една от най-големите фигури в криминалната литература – Агата Кристи. Авторката на десетки безсмъртни загадки, преведени на повече езици от почти всеки друг писател, оставя след себе си не само емблематични герои като Еркюл Поаро и Мис Марпъл, но и трайна мистерия около самата себе си. Десетилетия след смъртта ѝ тя продължава да вълнува читатели и изследователи, а редки архивни интервюта хвърлят светлина върху необикновения ѝ вътрешен свят.

Мистериите за убийства на Агата Кристи пленяват читатели вече повече от век, но и 50 години след смъртта ѝ тя остава енигма. Рядко излъчвано интервю на Би Би Си от 1955 г. разкрива част от тайните на писателка, не по-малко сложна от собствените си сюжети.

Дамата Агата Кристи била брилянтна в това да се крие на видно място. Представяла се е като дружелюбна възрастна жена с кожено палто, която обича градинарството, добрата храна, семейството и кучетата. Зад този уютен образ обаче стои ум, който с удоволствие е изграждал истории за отравяния, предателства и кръв. Кристи рядко е давала ключ към вътрешния свят на въображението си. По природа срамежлива, през 1955 г. тя все пак се съгласява на рядко интервю в лондонския си апартамент за радиопрофил на Би Би Си.

В него разказва как нетипичното ѝ детство е разпалило въображението ѝ, защо писането на пиеси ѝ е било по-лесно от това на романи и как е успявала да завърши книга само за три месеца.

Embed from Getty Images

Родена през 1890 г. като Агата Милър в заможно семейство, тя получава предимно домашно образование. На въпрос защо започва да пише, Кристи казва:

„Отдавам го на факта, че всъщност нямах никакво образование. Макар че трябва да уточня – на 16 години учих за кратко в Париж. Но дотогава, освен малко аритметика, реално нямах уроци.“

Тя описва детството си като „славно безделие“, но признава, че е имала ненаситен апетит за четене.

„Започнах да измислям истории и да разигравам различните роли. Няма нищо като скуката, за да те накара да пишеш. Така че още на 16–17 години вече бях написала немалко разкази и един дълъг, скучен роман.“

Първият ѝ публикуван роман завършва, когато е на 21. След поредица от откази „Аферата в Стайлс“ излиза през 1920 г. и представя най-известното ѝ творение – Еркюл Поаро.

Изборът на отравяне като метод за убийство идва от личния ѝ опит през Първата световна война. Докато първият ѝ съпруг Арчи Кристи служи във Франция, тя работи като доброволна медицинска сестра, а по-късно и в болничната аптека, където придобива познания за лекарства и токсини. В произведенията ѝ отровата се използва в 41 убийства, опити за убийство и самоубийства.

„Истинската работа е да измислиш развитието на историята“ – Агата Кристи

Embed from Getty Images

Типичната ѝ формула включва затворен кръг от заподозрени от една и съща социална среда и убийство, което поражда следи, водещи до драматичен финален сблъсък. В центъра стои частен детектив – Поаро или Мис Марпъл – който разкрива истината пред всички. Тази структура, позната и вечно адаптивна, е една от причините творчеството ѝ да е толкова устойчиво във времето.

През 1926 г. излиза „Алиби“ – роман, който затвърждава професионалната ѝ репутация, но съвпада с лична криза. Майка ѝ умира, а съпругът ѝ признава, че е влюбен в друга жена и иска развод. Потънала в скръб и творческа блокада, Кристи самата става част от мистерия.

Една студена декемврийска нощ колата ѝ е открита разбита край кариера в Съри. Вътре са коженото ѝ палто и шофьорската ѝ книжка, но от нея няма следа. Започва едно от най-мащабните издирвания в британската история. Дори Артър Конан Дойл се включва, като наема медиум.


Десет дни по-късно тя е открита в хотел в Харогейт, на 370 км от мястото на инцидента. Теориите варират – от загуба на паметта до опит да засрами съпруга си или дори рекламен ход. В автобиографията си Кристи отказва да даде обяснение:

„След болестта дойдоха скръбта, отчаянието и разбитото сърце. Няма нужда да се връщаме към това.“

Също толкова лаконична е и за работния си метод. Пред Би Би Си през 1955 г. тя казва:

„Разочароващата истина е, че нямам особена система. Пиша на стара пишеща машина, а диктофон ползвам само за разкази или за преработка на пиеса.“

Embed from Getty Images

През 1930 г. се омъжва за археолога Макс Малоуън, 14 години по-млад от нея. Пътуванията им в Близкия изток вдъхновяват романи като „Смърт край Нил“. В следващите девет години Кристи пише 17 романа.

Най-голямото удоволствие за нея идва от измислянето на сюжета:

„Истинската работа е да мислиш и да мислиш, докато всичко си дойде на мястото. После остава само да намериш време да го напишеш. Три месеца са напълно разумен срок.“

По думите ѝ пиесите се пишат по-бързо и са „много по-забавни“ от книгите. „Капан за мишки“, най-дълго играещата пиеса във Великобритания, започва като радиодрама и и до днес не слиза от сцена.

Embed from Getty Images

Актьорът Ричард Атънбъроу, участвал в оригиналната постановка, казва:

„Тя беше последният човек, когото бихте свързали с престъпления и насилие. И точно затова ни поразяваше – как тази тиха, достойна дама успява да накара целия свят да настръхне.“

Интервюто на Би Би Си ни дава ценен поглед към писателския ѝ процес – свободен, интуитивен, воден от въображението. Но загадката Агата Кристи остава жива и до днес.