Пламен Петров представя своята нова книга „Ако бях котка“ – чаровно и необичайно издание, в което котките се превръщат в символ на мъдрост, свобода и способността да живеем спокойно, „тук и сега“. Книгата излиза през 2025 г. с корица, оформена от Емил Марков, и компютърен дизайн на Митко Ганев.

„Котките знаят кои са, не правят компромиси със себе си и обичат по свой начин. Макар и на вид често безразлични, винаги намират начин да ти покажат кое всъщност е важното“.

На пръв поглед „Ако бях котка“ изглежда като симпатично четиво за котки, но тя крие далеч по-дълбок замисъл – това е книга за търсенето на вътрешен мир и радостта от малките неща. Сред страниците ѝ котките „въплъщават мечтата – или може би копнежа – на автора“ и ни напомнят, че спокойствието не е мързел, а мъдрост.

Любопитен щрих в изданието са 16-те страници за оцветяване, включени в края на книгата. Самият автор обяснява този избор с желанието си да върне читателите към едно от най-простите, но ефективни средства за разтоварване от стреса – арт-терапията чрез оцветяване.

„Оцветяването за възрастни не е детинско занимание. То е начин да се освободиш от напрежението и да се потопиш в нещо приятно и творческо“, споделя Пламен Петров

Той припомня, че тенденцията започва още през 2010 г. и става световен феномен.

В „Ако бях котка“ думите и илюстрациите вървят ръка за лапа – покана да си позволим миг тишина, вдъхновение и усмивка.

„Ако бях котка“ може да откриете тук.



ПЛАМЕН ПЕТРОВ най-често описва себе си като Професионален Аматьор. Защото в България никой не си работи по специалността – а той е българин. Също и защото “Титаник” е бил построен от професионалисти, а Ноевият ковчег – от аматьори…

Професионалният му път е лъкатушещ, но нито километър от него не е построен със средства от европроекти. А със собствени пот и други телесни течности…

Както се вижда – обича да се прави на интересен. Понякога даже му се получава…

Видно е също, че обича котки. Толкова много – че няма нито една котка. Жал му е да ги мъчи със себе си…

Към жените не проявява чак такава доброта.

(Колкото до настоящата книга, тя се роди от един негов блог-пост, един маркетингов експеримент и един приятел художник, който му уйдиса на акъла. Както се казва: тия три неща...)