Общоприето е, че спазването на балансирана диета е едно от най-добрите неща, които можем да направим за здравето си. Все повече научни данни обаче показват, че някои храни имат различно значение в отделните етапи от живота – и това, което е полезно в детството, не винаги е оптимално в зряла или напреднала възраст, пише BBC.

Уроци от миналото: захарта и ранното детство

По време на Втората световна война британското правителство въвежда политика на нормиране на храните с цел равномерно разпределение на ресурсите. Захарта е сред продуктите, които се раздават по дажби – около 227 грама на човек седмично. За деца под две години обаче тя е напълно забранена.

След края на нормирането през 1953 г. консумацията на захар при възрастните рязко се увеличава. Макар по онова време ефектите да не са били ясни, този исторически период по-късно се превръща в ценен източник на данни за учените.

В изследване от 2025 г. международен екип анализира медицинските досиета на 63 000 души, родени във Великобритания между 1951 и 1956 г. – по време на строгото нормиране. Резултатите показват, че хората, изложени на по-нисък прием на захар в утробата и през първите 1000 дни от живота си, имат с 20% по-нисък риск от сърдечно-съдови заболявания, с 25% по-нисък риск от сърдечна недостатъчност и с 31% по-нисък риск от инсулт в по-късна възраст.

Връзката между прекомерната консумация на захар и влошеното здраве се запазва през целия живот – твърде много сладки храни са вредни независимо от възрастта.

Детството: периодът, в който храната „изгражда“ организма

При други храни обаче ползите зависят силно от възрастта. Малките деца и кърмачетата, например, имат нужда от повече мазнини – включително от пълномаслени млечни продукти – нещо, което не би се считало за здравословно при възрастните.

Според Федерика Амати, специалист по хранене в Imperial College London, високите енергийни нужди на децата означават и нужда от храни с висока хранителна плътност.

„В детството храната буквално изгражда тялото и мозъка“, посочва Амати. Освен енергия, децата се нуждаят от желязо, йод и широк спектър от витамини за нормалното развитие на имунната система, мозъка и мускулите.

Препоръчителният режим включва много плодове и зеленчуци, пълнозърнести храни, бобови култури, ядки и семена, както и минимално количество ултрапреработени храни. Калцият и витамин D са особено важни, тъй като през първите години от живота се изгражда по-голямата част от бъдещата костна маса, което намалява риска от остеопороза в по-късна възраст.

Проучване от 2023 г. показва, че децата, които на седемгодишна възраст спазват поне три от препоръките в британското ръководство Eatwell Guide, имат по-ниски показатели за риск от сърдечни заболявания на 24-годишна възраст.

Тийнейджърски години и ранна зрялост

Юношеството и 20-те години са друг ключов период за храненето. Това е етапът, в който завършва изграждането на костите и мускулите и се формират трайни навици.

„Това десетилетие е решаващо за бъдещото здраве на сърцето и мозъка“, отбелязва Амати. В този период организмът има повишени нужди от калций, витамин D, желязо, протеини и витамини от група B.

Експертите препоръчват предимно растителна диета с много плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни, бобови култури, ядки и семена, както и достатъчен прием на протеини. Данните показват, че подобен режим е свързан не само с по-добро физическо, но и с по-добро психично здраве, докато диетите, богати на ултрапреработени храни, се асоциират с по-високи нива на тревожност и депресия.

Средна възраст и менопауза

В средната възраст фокусът постепенно се измества към превенцията на хронични заболявания. При жените около менопаузата намаляването на естрогена води до ускорена загуба на костна и мускулна маса, както и до повишен риск от сърдечно-съдови заболявания и диабет тип 2.

Според специалистите, спазването на средиземноморска диета – богата на зеленчуци, бобови растения, зехтин, риба и ненаситени мазнини – може значително да намали тези рискове. Омега-3 мастните киселини, съдържащи се в мазните риби, имат противовъзпалителен ефект и подпомагат здравето на сърцето.

По-късен живот: качество вместо количество

С напредването на възрастта енергийните нужди намаляват, но необходимостта от хранителни вещества остава висока. Калцият, витамин D и качественият протеин са от ключово значение за предотвратяване на остеопороза и саркопения.

Все по-голямо внимание се обръща и на чревния микробиом. Изследванията показват, че хората, които остаряват здравословно, имат по-разнообразна чревна флора. Диета, богата на фибри и полифеноли от плодове и зеленчуци, подпомага този баланс и може да допринесе за по-добро когнитивно и физическо здраве.

Някои добавки, като витамин D и пребиотици, също могат да бъдат полезни в по-късна възраст, особено при хора с ограничен достъп до разнообразна храна.

Специалистите са категорични: няма универсална диета за всички възрасти. Но разнообразното, балансирано хранене, адаптирано към нуждите на организма във всеки етап от живота, остава един от най-сигурните пътища към по-дълъг и по-здравословен живот.