Последните изследвания показват, че социалните медии и мобилните телефони са основни смущаващи фактори за разговорите лице в лице. Безразборното и често компулсивно използване на устройствата намалява вниманието ни, пречи ни да слушаме и възпрепятства смислените взаимодействия, пише the conversation.

Дори самото присъствие на телефон, включително на безшумен режим, разделя вниманието на участниците и намалява вероятността за задълбочени разговори. Хората подсъзнателно очакват устройството да изисква вниманието им и често „преглеждат набързо“ темите на дискусията.

Децата и младите хора, израснали в семейства, където храненето и времето заедно са „колонизирани“ от екрани, показват дефицит в комуникативните умения. Те се затрудняват да разчитат невербални сигнали, активират по-малко огледални неврони (мозъчната основа на емпатията) и се страхуват от „нередактирани“ разговори.

Разговорът е културно придобито умение

Артикулираният език е присъща способност на човека, но умението да водим разговор се придобива културно. Учим се как да започваме разговори, да поддържаме приятелски тон и да подхождаме с емпатия към трудни диалози.

Семействата играят ключова роля в развитието на разговорните умения на децата. Те осигуряват „разговорен капитал“ – обем и сложност на речника, контакт с разнообразни синтактични структури, умение за социално взаимодействие. В идеалния случай училищата могат да изравнят условията и да допълнят домашното обучение, но това не винаги се случва.

Защо разговорната грамотност е важна

Начинът, по който разговаряме, влияе върху личния и професионалния ни успех. Качеството на разговорите е пряко свързано с щастието, социалните и професионални постижения, твърди социолога Шери Търкъл.

Разговорната грамотност позволява да разпознаваме и изразяваме емоции, да водим диалог с различни хора и да избягваме вредни разговори, които вместо да ни подхранват, ни увреждат.

Как да започнем

Да водим човешки, присъстващи и смислени разговори може да започне с малки стъпки – например семейни вечери без телефони и устройства. Такива практики стимулират синхронизация както на телата, така и на мозъците на участниците и подобряват вниманието, емпатията и социалните умения на най-малките.