Сгушено между множащите се строежи на жилищни сгради в района, стои като портал към миналото.
Някога тук са били лозя, а мястото е било такава притегателна сила за хора от града и близките населени места, че с времето е започнал да се провежда събор всяка година на „Св. Дух“. Лековитата вода привличала огромно множество, искащо да се докосне до силата й. Преди близо век и половина се наложило дори градската управа да отчужди част от земята, за да може да се осигури място за всички стичащи се на събора.
Легендата за извора разказва, че в годините на робство един турчин орал нивата си. Сляпото му дете играело на синора. То ровело с пръчка в пръстта. Изведнъж извикало, че вижда. Бащата видял, че на мястото се е показала вода.
Чешмата на мястото е позната още като Аязма чешма. Датата на построяването й се отнася към 1892г., според данни от архивни снимки на които личи годината и инициалите „Х.Д.Ч. Това сочи информация на платформата Varnaheritage.
Изградена е от големи каменни блокове, с каменно корито, което е потънало в терена. Разположена е под стар, бряст. В горната част е издълбана плитка ниша в която е имало надпис, който сега липсва. В долната плоча има малка, островърха ниша. Близо до коритото е разположен чучура.
Както аязмото, така и мястото около него са били изключително значими в миналото.
Петдесет дни след Великден, винаги в неделя, се празнува Петдесетница. В деня след Петдесетница се чества празникът Свети Дух. Някога на този ден край Варна в местността Малка Кокарджа до Аязма чешма се е провеждал празничен народен събор, наречен Кокарджа панаир.
В книгата си „Потекло на гагаузите и техните обичаи и навици“ авторът Атанас Манов пише:
“Кокарджа [панаир] се празнува на Св. Дух, в варненските лозя, наречени “Кокарджа”. Тук имаше чешма, която се считаше за “аязма” – (осветена вода). До чешмата се издигаше дърво – кичест бряст. Болните от треска, окичваха клоновете на дървото, връзвайки парчета от дрехите си, за да оздравеят. Праздникът траеше само един ден.”
Стичали се хора от града и от околните села, свещеник освещавал водата на лечебната чешма, разказват от регионалната библиотека във Варна. Понеже съборът привличал много хора, на 12 декември 1892 г. Варненският общински съвет постановява:
“Определя се комисия, която чрез протокол ще доложи съвету колко лозя трябва да се отчуждят за разширочавание мястото около Аязма чешмеси в Малка Кокарджа, гдето на праздника Свети Дух става панаир.”
Днес от стария бряст до аязмото е останал само стволът, окичен с табелка Вековно дърво.