Статията разглежда развитието на индустрията в морския град веднага след Освобождението и през първите десетилетия на 20-и век.
„В разстояние на 20 години от Освобождението ни до 1900 година в град Варна са възникнали само няколко предприятия, едва заслужаващи названието фабрични, поради нищожните си капитали, примитивната си инсталация и незначителното си производство. Това са били две сапунарници, една паромелница, две заведения за сода и лимонада, една малка пивоварница, няколко тютюнджийници за рязан тютюн и една окръжна образцова железарска работилница. Вън от тия при гара Гебедже е била основана и първата българска стъкларска фабрика, а в село Девня са били в действие 33 небетчийски мелници, от които 10 постепенно преобразувани в Търговски.
Това състояние на индустрията във Варна не е било за дълго време. След 1900 започва бързо да се променя, особено след пълното прокарване на специфична митническа тарифа в 1905 и 1909 година. От тогава във Варна възникват едно след друго повече от десетина предприятия, между които някои напълно фабрични като пивоварница „Галата“ (сега в бездействие и демонтирана), памучно-предачницата „Цар Борис“, памучно-тъкачницата на Г. х. Дечев (сега известния Текстил), голямата мелница „Сила“ (отпосле мелница „София“ сега в бездействие), две модерни кожарски фабрики (също сега в бездействие), три механизирани железарски работилници и прочие.
Същевременно старата стъкларска фабрика в Гебедже се отново преобразува, а най – голямите мелници в Река – Девня се превръщат във валцови и с най – модерни инсталации. В съседство на тия мелници възниква и единствената тогава фабрика за ютени изделия. Това оживление на индустриалния развой на град Варна и околията бе прекратено от избухналата Балканска война в 1912 година и от намесата ни в голямата европейска война.“
След края на войните съвземането за производството в града е бавно. Причината са затруднените връзки с чужбина за обнова на изхабения фабричен инвентар и за доставка на сурови материали. Не след дълго обаче стопанският живот постепенно се нормализира и индустрията поема отново своя път.
След 1921 във Варна и района й възникват нови фабрични предприятия, между които една рафинерия за слънчогледово масло (доскоро в бездействие, но напоследък подновена), четири фабрики за консервирани зеленчуци, плодове, риба и други, една за медни и алуминиеви изделия, три бояджийски за памучни прежди, една предачно – плетачна за въже, канапи, пет за железни и чугунени изделия, две за дантели и ленти, една за строеж и поправка на кораби, вагони и локомотиви и по една за тъкане на памучни платове, за макарони и фидета, за винена киселина и бикарбонати, за боядисване и химическо чистене на дрехи, за пастели, тебешири, бои, сапуни, взривни вещества, винервайс, безалкохолни напитки и други.
„Наред с това разнообразие на индустриални производства, извършва се и едно постоянно разширение на техническото усъвършенстване на самите предприятия, което днес издига Варненската индустрия като първостепенен стопански фактор в цяла Североизточна България. Памучната фабрика „Текстил“, която е започнала само с няколко тъкачни станове, днес разполага със 700 такива и една образцово уредена предачница с 15000 вретена за индустриални прежди. Така е и с предачната фабрика „Цар Борис“, която е повишила броя на вретената си до 15 000, приспособени както и тия на „Текстил“ за изпридане и на наш български памук. Техническо разширение и усъвършенстване е проявила и проявила и ютената фабрика „Кирил“ с новите си производства на вълнени килими и фини дамски платове. Също тъй и тъкачната фабрика на Пилософ и Каракунев е обхванала вече всички видове цветни платове за градска и селска консумация. Към напредващите текстилни предприятия трябва да причислим и двете пасмантерийни фабрики „Български трикольор“ и Българ. Производство“ и особено въжарската фабрика за Бр. Ценкови, която напълно е заместила чуждестранния коноп с български, благодарение на новоинсталираната си предачница. Широк технически размах са проявили и металообработващите предприятия. Цялата тази индустрия, която първоначално е била един обикновен кърпачески железарски занаят, днес се издига като творческа машинна техника, задоволяваща с безкрайно разнообразие на изделията си не само техническите на селско – гражданските стопанства и строителното дело, но и нуждите на самата ни индустрия с машинните си инсталационни изработки и ремонти. Нещо повече, както „Текстил“ и „Цар Борис“ са първи с памучното си производство в страната, тъй и „Вулкан“, „Кораловаг“, „Лорм“, „Партам“ и „Енгибаров“ държат предно място – всеки със своите специални изделия“, се казва още в публикацията.
В статията се посочва още, че по същия път на постоянно усъвършенстване се движат и консервените предприятия на братя Кирякови, фабрика „Болярин“, „Черно море“ и „Българска консерва“, които са вече преминали от зеленчуковите и плодни консерви към рибни и месни. Фабриката за винена киселина и бикарбонати е с тенденция да се развие в една химическа индустрия за калцинирана сода, стипца, нишадър, сярна киселина и други, за производство на които могат да бъдат използвани и местни материали.
„Друго едно предприятие, проявило технически успех, е фабриката „Тестена индустрия“ за макарони и фидета, както и новото производство на безалкохолни пития на кооперация „Съединение“. Най – сетне с бързото си развитие заслужава особено внимание първата по големина и техника българска стъкларска фабрика в Гебедже с двете си нови инсталации за джамове и порцеланови изделия и с огромните си генератори, които заместиха дървеното горивос наши пернишки въглища. Към тоя технически успех да прибавим и пълното заместване на чуждестранните първични материали с наш кварцов пясък и каолин от известната мина Шумну – бохчилар – Новопазарско.“, пише още във Варненски кореняк.
Проведена по онова време анкета дава данни за Варненската индустрия, брояща 40 предприятия, признати от закона за индустрията. Според допитването вложеният капитал в места, постройки, машинария е над 400 млн. лева, механичните двигатели са с обща мощност 6000 к.с.; административният и технически персонал, работници са около 6 хил. души; годишно им е заплащано над 220 млн. лева; производството е на стойност повече от половин милиард лева.
„Тези данни обхващат само 40 – те предприятия в града и показват очевидно мощността на варненската индустрия като стопански фактор. И тоя промишлен успех на варненци е най – важното средство за стопанско възмогване на западнала Варна – единственият почти лост към предишното й благосъстояние, което тя имаше някога като пръв търговски град на България. Но затова се налага и едно особено внимание и грижи от страна на държавата към промишления развой на Варна и околията й, към още по – усиленото закрепване и процъфтяване на нейната индустрия. ....Нека имаме съзнанието, че жертвата и благата, които държавата би дала за промишления подем на Варна, не ще бъдат безвъзмездно погълнати от нея, а ще бъдат стократно възвърнати и вложени в бъдещето на България!“, пише още във варненския вестник от 1937 година.





Стара Варна разкрива: Фалшиво мляко и оцветени храни още през 1927 година
Новини - теми











Немски или чешки + Варна = сигурна работа от Съдърланд
Стара Варна разкрива: Фалшиво мляко и оцветени храни още през 1927 година
Защо толкова много милениали се разболяват от рак?
Възрастните деца и натискът да бъдем перфектни
Arabic Scents: Черен петък с до -60% в най-голямата верига за арабски парфюми в България
Свободата да избираш: телефони с отстъпка, без договор
Наградиха 17 изявени млади учители във Варна
Полет над строежа: Как върви изграждането на Стадион Варна? (снимки и видео)
Дървета ще бъдат преместени заради панорамния асансьор по проекта „Алея първа“
Откриха новото сватбено бижу на Варна – Villa Edea Wedding & Birthday Hall
Италия – първата страна в ЕС с цялостен закон за регулиране на изкуствения интелект
Започна преустройството на „Гранд хотел Варна“ (снимки)
eMAG представя нови оферти за Black Friday 2025
Българският полярен кораб отплава от Варна за четвърта мисия на Антарктида (снимки)
Владиславово е „Най-добър квартал на Варна” в анкетата на Явлена – Варна
Във Варна ще се гради иновативно училище на бъдещето
Д-р Пламен Русев гост на Varnapreneurs #28 - ето какво ви очаква!
Варна: 5-метровият паметник на хан Аспарух е готов, но чака одобрение за поставянето му
Граждани могат да се присъединят към делото за защита на Камчийски пясъци
В Китай отвори най-високият мост в света (видео)
Доц. Стефанов, съдов хирург: Разширените вени са масов и подценяван проблем



RSS Новини